Изборите са си наши. И колкото и машинации да се направят, не може всичко да се изчисли

Голямо надцакване с тия листи. И изненади в списъците. Каквото и да виждате вътре, а то има, дума да няма, намерете мотив да гласувате, а не да се успите. Вгледайте се в това, с което се идентифицирате. По - трудно е. Защото има твърде много трески, които избождат очите. Но от друга страна, дайте си сметка, че няма съвършени хора, още по-малко партийни листи. Човек, ако е честен, познавайки се, винаги може да намери причини да не гласува дори за себе си. Така че, концентрирайте се в намиране на хора и идеи, които харесвате. Намерете кауза, която да подпомагате.

И вярвайте, че има смисъл. Така направиха моите герои в разследването за Правителствена болница. Показаха, че им пука. Не се обърнаха на другата страна, не казаха, че не им се занимава, не отхвърлиха идеята за публичност като безсмислена и въпреки че не им беше приятно, излязоха да кажат истината и да си търсят правата. На граждани.

Вероятно е по-лесно да се хвърлят бомбички, да се крещи или да се пеят песни. Трудно е да заемеш позиция, особено, когато си малцинство. Но е проява на характер. Сигурна съм, че някъде из това изтерзано общество, има личности с характер, кауза, качества, които не са нихилисти или циници, не са корумпирани, живеят сносен живот, но въпреки това още се палят по обществени въпроси. Изборите са си наши. И колкото и машинации да се направят, не може всичко да се изчисли.

Ако ни пука, но не плакатно и с лайкове във фейса, нещо ще помръдне. Искаше ми се да го напиша това на себе си и на всички, които знаят как работи машината. А знанието носи тъга.

Но пък, винаги има нещо, което не е сметнато. И това е животът

Автор: Миролюба Бенатова