Изключително странно ми е, когато виждам как хора и партии се хвалят самички. "Пък съм най-убав, пък съм най-красив!" е мотото на редица български политици. Кажат три изречения по някоя медия, с които убеждават мислещите хора, че не са много в час с нещата, след което три дена сами се хвалят по профили и партийни страници как "били им показали", "навряхме ги", "смачкахме ги" и прочие словосъчетания, които дори от футболен коментатор биха прозвучали прекалено пубертетски и наивно.
Основно качество на мислещия човек е да подлага първо себе си на критика. Да се наблюдава. Да слуша враговете си, защото от техните критики може да научи повече, отколкото от ласкателствата на приятелите си. Никога да не се смята за безпогрешен. Основно качество на държавника е да различава възможното от невъзможното и правилното от неправилното. А не да се води по овациите на тълпата.
За много от политиците ни е трудно да осъзнаят, че не са богове. Боговете с глинени крака винаги оставят само прах, а не следа след себе си. Проблемът е, че тълпата иска зрелища, а само нарциси и психопати могат да й дадат такива.
Не е важно какво иска тълпата, а какво й е нужно. Държавникът трябва да мисли какво е нужно на народа му, а не да се влияе от настроенията. Да има стратегия за развитие на държавата, да има приоритети в управлението. Не подскачания от идея на идея. "Ние сме против.....", "Ние няма да позволим...." звучат добре на тълпата, но всъщност дали това й трябва, или стратегия и програма как това да се случи?!?
Чудя се колко ли хора ще разберат написаното....
Елена Гунчева-Гривова
