Израел - между традиционните и либералните ценности

От няколко седмици в пресата се появяват регулярно съобщения, за протестите в Израел, срещу съдебната реформа, подготвяна от управляващата коалиция.

Информацията за протестите обаче не навлиза в същността на проблема, който наистина е сложен и е свързан с пътя на развитие на съвременното израелско общество.

През последните десетилетия Израел е изградил образ на най-демократичната държава в Близкия изток, страна заобиколена от арабски съседи и изобщо от консервативен ислямски свят.

Такава е политиката на Израел и по отношение на ЛГБТ обществата, като държавата все още не разрешава официално еднополовите бракове, но допуска съжителство на подобни двойки. В Тел Авив се провеждат и най-големите прайдове  на ЛГБТ общността в световен мащаб. Участниците в прайда от 2019  година в Тел Авив са над 250 000 души.

В момента дългогодишния министър председател Бенямин Нетаняху е начело на най-дясното и консервативно правителство в историята на страната. Подготвя се съдебна реформа, която ще ограничи ролята на съдиите и съда, за сметка на управляващата в даден момент партия и правителство. Това разбира се тълкува като диктатура и нарушаване баланса между изпълнителната и съдебната власт.

Наред с това обаче се подготвят редица консервативни закони, които очевидно целят защита на традиционната вяра и ценности. Според един от тези закони, собственик на заведение може да откаже обслужване на гей двойка, понеже това е в противоречие с неговите морални и религиозни представи. Това същото се отнася обаче и за собственик на хотел или дори за лекар. Те имат право да откажат услуга на хора, ако преценят, че това влиза в противоречия с техните религиозни и морални представи. Но това същото може да се отнася на практика и да се приложи и към хора с ислямска религия, с християнска и всякаква друга.

Мнозинството от израелци не виждат заплаха и притеснение за себе си в подобен закон. Само че по-будните и прогресивни хора осъзнават, че подобни стъпки и закони дори и да не ги засягат пряко в момента, в бъдеще могат да се обърнат и срещу тях. Тоест веднъж поето в посока на краен консерватизъм, не се знае докъде може да се стигне.

От друга страна и в ЕС и в САЩ следят процесите и подготвената реформа, даваща по-големи възможности на политиците при избора на съдии и възможността парламента да отменя решенията на Върховния съд, с обикновено мнозинство. Израелците виждат твърдата позицията на Европейския съюз и на САЩ, неприемащи подобни реформи. Все повече израелци разбират, че консервативните реформи ще откъснат Израел от европейския свят от северноамериканския и изобщо от страните, които споделят либералния модел на развитие. Затова наистина в момента Израел решава по какъв път да върви.

 Въпреки доста масовите протести, хората, които смятат, че подобни реформи не ги засягат или просто не се интересуват от политика, все още са мнозинство в страната.  Трябва да се отбележи също така и наличието на многообразие в израелското общество, сред самите евреи, дължащо се на факта, че всеки тук е дошъл от някъде, т.е. Израел е сравнително млада държава.

Но така или иначе протестите в Израел през последните седмици придобиха доста масов характер, чуха се и официални гласове против, което наложи и временното отлагане на планираните закони и реформи по отношение на съдебната система в страната.

Андрей Киряков