Как поругаха Никола Вапцаров

С поръчковото съчинение “Третият разстрел”

Пасквилът е бартер, с който Марин Георгиев приватизира вестник “Литературен фронт”

Поръчителят Йордан Соколов.

Поръчковите съчинения са най-срамните. Дори порнографията е по-достойна. В поръчковите четива авторът разголва своята продажност. Христоматиен пример е Марин Георгиев с “Третият разстрел”. Маринчо, както го наричат в най-тесен кръг, охули по зададена тема Никола Вапцаров.
Марин Георгиев е родом от плевенското село Биволаре. Детството му минава със стадата, характерни за този край от родината. Ароматът на живата природа оплодява един поетически талант. През 1975 г. издателство “Народна младеж” обнародва първата му стихосбирка “Село”. През 1979 г. дойде и втората “Памет”.
Междувременно Георгиев градеше кариера в писателския орган “Литературен фронт”. Първо редактор, после завеждащ отдел и най-сетне заместник-главен редактор. След превратния Десети ноември 1989 г. извърши преврат във вестника. Приватизира го с всичките му активи плюс кошчетата за боклук. Не брои дори левче, каквото Иван Костов поиска за “Кремиковци”. През 1993 г. Марин оглави като директор “Литературен форум” ООД.
Тази далавера беше извършена с решаващата помощ на правителството на Филип Димитров.
Няма безплатен обяд и Марин Георгиев го плати с бартер. ООД-то срещу политическа поръчка - да бъде обруган Никола Вапцаров. Поетът да поеме вината на “червената върхушка”, тогавашен заклет враг на “синята”. Поръчителят беше министърът на вътрешните работи Йордан Соколов. Персона с тъмно минало и неясна сексуална ориентация, викаха му Момата.
Според Марин Георгиев през 1992 г. ръководството на вестника няколко пъти искало среща със Соколов. Да проведат разговор и направят интервюто обществено достояние. Оригинална идея, мъдрите мисли на служител с пищов, тиражирани от литературно издание!
“На третия опит - свидетелства Георгиев - той ни покани в кабинета си за предварителна уговорка. Беше сряда - 17 юни, три часа. Отидохме тримата: Марко Ганчев, Атанас Свиленов и аз. На чаша горещо кафе и изстудена кола, покрай многото теми стана дума и за дело 585/42 - Антон Иванов, Вапцаров и останалите.”
Тук Марин Георгиев твърди, че Йордан Соколов само подхвърлил възможността да проучат и публикуват следственото дело. По-късно обаче се изповяда как му е възложил поръчката. “Вие, като литературен историк, смятам, че е подходящо да покажете драмата на един поет”, цитира неговите думи Георгиев. “Той е проявил според мен верен усет”, коментира избора си министерският довереник.
И правилно! Кой ще тръгне с рогата напред срещу самия Никола Вапцаров? Маринчо от Биволаре, защото знае как го правят тамошните добичета.
Поръчковият влиза в читалнята на МВР. Плюнчи пръсти и трескаво прелиства прашясалите страници. “В този първи ден - 16 юли, четвъртък - от 10,30 ч. до 12,20 и от 13,40 до 17,20 прощудирах грубо всичките осем тома. Оставаха ми още два. Обещах да дойда в петък следобед, но не успях - не ми стигна времето”, хроникира усилията си Маринчо.
Като минава и останалото, сяда да пренапише истината за Вапцаров. Още топъл, текстът излизаше на порции в “Литературен форум”. Пролетта на 1993 г. беше събран в книга. Съвместно издание на ООД-то и военноиздателския комплекс “Св. Георги Победоносец”.
“Третият разстрел” гласи заглавието на романа-разследване, както го дефинира авторът. Първият извършили фашистите, вторият бил на комунистите, а третият - запазена марка на екзекутора Марин Георгиев.
Неговият пасквил е класика в жанра. Компот от цитати, коментари, биографични бележки и някакъв личен дневник на “документалиста”. В него споделя творческото страдание, което е преживял: “С мъка напускам масата, недописал изречението, думата, буквата дори. Не усещам времето, заникнат в работата като в игра. Игра-приключение на мисълта, която всеки път отива там, където и не е подозирала.”
Всеки квадратен сантиметър от Никола Вапцаров - като дух и материя - детайлно е проучен. В тази връзка Марин Георгиев демонстрира заложби на ортопед. Диагностицира патология в походката на поета:
“Коленете са я прибирали навътре, ходилата са отивали навън, а пръстите, върховете на обувките - пак навътре. Невъзможно е да не се е клатушкал, да не е бил поне леко нестабилен. Дори само поради това - трудно е вървял Вапцаров по земята, макар тялото му да е намерило своето равновесие и вървежът за самия него да не е бил проблем.”

Марин Георгиев бръкна много дълбоко в черния кладенец. “От това, което съм чел, съм си създал впечатлението, че този род е доста меркантилен - още от бащата Йонко Вапцаров”, посочи той. После зададе неудобен въпрос: “Мая Вапцарова какво прави в ДПС? Все повече се убеждавам, че това е партия на ДС. Това е един продажен род, позволявам си да го кажа, още от бащата.”
Последното доказателство бил Никола Вапцаров-внук, който търгувал с “Лада нива”.
Премиерата на “Третият разстрел” не беше в Гарнизонното стрелбище, а в Столичната библиотека. На 25 май 1993 г. тук се събраха почитателите на автора. Енчо Мутафов представи произведението. Приветства изследователя за неговата гражданска доблест. Понеже това е само първата книга от многотомна поредица, препоръча нататък да бъде казана останалата истина. “Ура!”, “Да живей!” и гръм на шампанско огласиха тържеството.

Читателската аудитория обаче не беше единодушна. “Ами това ми прилича на случая с Яворов, когато е вече сляп, страда, минава по улицата и те го натикват във въглищата”, сравни Блага Димитрова. “За мен Блага е бездарна поетеса. Подла и глупава”, реагира Марин Георгиев.
Стефан Цанев също не оцени по достойнство неговият труд. Георгиев веднага извади компромат: “Според мен той има нещо общо със службите. Защото за мен, като познавам тази система, не може леля ти да е убита като горянка, а ти да следваш в Москва. Такъв закон няма. И цялото му поведение доказва това. Имал съм си работа и с него. Той също е патологично суетен.”
Едно време по панаирите продаваха пищовчета, наречени “тапешници”. Слагаш на дулото тапа и гърмиш във въздуха. Това е оръжието на Маринчо от Биволаре, с което пукна кьорфишек по Никола Вапцаров. Само че за големия поет дори бронебойни патрони няма открити. Няма открити!

Автор: Росен Тахов

trud.bg