Знаменитият фейлетон е посветен на автора на националния химн
Вече 130 години при всеки вот политическите главатари събират около себе си Бочоолу, Гочоолу и Дочоолу
Невероятно пророчество има в "Бай Ганьо прави избори". Знаменитият фейлетон е посветен на автора на националния химн. Алеко Константинов предсказа, че нацията е орисана на изборна байганьовщина. Вече 130 години при всеки вот политическите главатари събират около себе си Бочоолу, Гочоолу и Дочоолу.
Как се появи емблематичната творба на Щастливеца.
През 1894 г. на власт е Народната партия на Константин Стоилов. Тя няма нищо общо с народа. В нейните редици тежко стъпват милионерите Иван Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.
На 11 септември са насрочени парламентарни избори. Шумно е разгласено, че гласуването ще бъде напълно свободно.
"Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона", телеграфира Стоилов на Алеко в Свищов. Неговата кандидатура е издигната от Демократическата партия.
Двамата се виждат в крайдунавския град и премиерът крепко стиска ръката на кандидата. "Господин Константинов, ще ми бъде твърде приятно да се срещнем и в Народното събрание", уверява го той.
"А бе Стоилов и на мене каза същото", споделя опозиционер от Радомир. Оказва се, че с тази фраза народняшкият водач замазва очите на политическите противници. Инак на ухо нарежда да се вземат всички мерки за изборна победа. "До урните да бъдат допуснати само наши!", шепне премиерът на окръжните и околийските управители в обиколката си из страната.
"В надвечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса Данков, един от "избраните", беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да "влияе", хроникира Алеко Константинов.
В нощта срещу неделя в Крайната махала на Свищов народняците организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да осигури правилното гласоподаване.
Заранта в центъра на града започват да се стичат избиратели. "По едно време – пише Алеко – откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления."
"Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кървясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!", рисува тълпата Щастливеца.
Инструкцията на Константин Стоилов е спазена, на 4853 избиратели е отрязан пътят до урните. Правителствената листа отбелязва блестяща победа в Свищов и тамошните няродняци стягат бохчи за парламента. Покрусеният Алеко също се прибира в София да облече Бай Ганьо в депутатски одежди.
"Бай Ганьо прави избори" е писан без желание. "Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит", отбелязва Пенчо Славейков.
Найчо Цанов пък свидетелства, че след изборната драма видял сълзи в очите на писателя. "Аз виждам и сега благия поглед на Алека; аз си припомнювам, че на очите му се показаха две сълзи", разказва той.
Проваленият кандидат-депутат подостря перо и сяда зад белия лист. "Почнах вече "Бай Ганьо прави избори", но работя без охота", съобщава той през октомври на д-р Кръстьо Кръстев.
Текстът е завършен чак през февруари 1895 г. Следващия месец се появява в Кръстевото списание "Мисъл". Под заглавието е отбелязано: "Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов".
Той е съгражданин и връстник на Алеко Константинов. Учи в Габровската гимназия и завършва с отличие класическа във Виена. После записва история и славистика. Заляга над книгите до есента на 1885 г., когато избухва Сръбско-българската война. В защита на отечеството се вдига целият народ. Под знамената са свикани и българските студенти в чужбина.
Цветан Радославов с майка си.
С неколцина другари Цветан Радославов потегля по Дунава към родината. На кораба обаче се чува сръбска реч. Прибират се и онези, които след ден-два ще бъдат от другата страна на фронта. Като минават Железни врата, сърбите запяват някаква патриотична песен. Нашите няма с какво да им отвърнат. Не иде да се подхване "Шуми Марица", защото с нея български доброволци се сражават в Сръбско-турската война през 1876 г.
Цветан излиза на палубата с цигулка в ръка. Погледът му шари по хоризонта. Там някъде е родината, взира се момъкът. Лъкът докосва струните, а думите идат една подир друга. Дълго ги е носил до сърцето си:
Горда Стара планина,
до ней север се синей,
слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Приятелите се събират около него и запяват:
Мила родина, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.*
Есента на 1894 г. Цветан Радославов отново се прибира у дома да подкрепи с гласа си Алеко Константинов. Като вижда шайката на Данко Харсъзина, му настръхват косите. "Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора", възкликва създателят на "Мила родино".
Пак идат избори и отново политическите главатари ще съберат около себе си Бочоолу, Гочоолу и Дочоолу. Това е орисията на многострадалния български народ.
* Редактирана многократно и хармонизирана от композитора Добри Христов, през 1964 г. песента става национален химн на България.
trud.bg
