Как станах известен

Как станах известен

Всичко започна в един скучен ден с едно наглед обикновено телефонно позвъняване.

– Здравейте, с г-н Йотовски ли говоря? 

Малко ми пресяда плюнката, защото когато някой се обърне към мен с "г-н Йотовски", следват неприятности. Но съм вдигнал телефона, затова събирам сили и отговарям. 

– Аз съм. Кажете. 

– Обаждаме се от "Ергенът". Търсим млад и красив мъж, който да участва в нашето предаване, и попаднахме на вас.

– Но аз не съм кандидатствал!?

– Това няма значение. При нас отдавна никой не кандидатства, затова сме се ориентирали към активен подбор на кандидати. 

– Вижте – опитвам се да се измъкна от ситуацията – Аз, първо, не съм млад, и второ… То няма как да се каже по-меко – женен съм, имам дете и дори куче. 

– Това също няма никакво значение. Все пак живеем във време, в което нито жената, нито детето, нито кучето имат някакво значение. Нали така? Важното е отвътре да сте ерген. Вие, господин Йотовски, отвътре ерген ли сте? 

– И отвътре не съм ерген – мъцам аз. – По-скоро отвътре съм притеснен от разни работи, но това е друга тема. 

– Все пак предложението ни не е за изпускане. Вчера едно ергенско легло ни се освободи и предлагаме "last minute" оферта. Искате ли детайли? 

- Какво се иска от мен? 

– От вас се искат базовите неща за такъв тип предаване. Да дрънкате жестоки тъпотии и да се държите като оцелял от тежък инсулт. Да се кокорите и да дъвчете няколко паразитни фрази, които да станат любими на нашите зрители. 

– Ще се справя. Друго иска ли се? 

– Да раздавате рози на непознати дами. Това проблем ли е? Ако изпитвате затруднения, ще ви насочваме. 

– Не. Мисля, че ще се справя. Друго? 

– Да можете да целите тоалетната чиния, като пикаете. 

– Вие сериозно ли? – почти се обиждам. 

– Напълно. Защото чистачката на продукцията избяга с един от ергените и гледаме да цапаме по-малко. Иначе рая за два дена потъва в лайна.

– Разбирам. Сериозни сте. 

– От вас се иска само да подходите концентрирано и в рамките на един месец да се влюбите до полуда в едно от нашите осигурени предложения. После да ѝ обещаете брак, съвместен живот и по възможност да се закълнете, че държите да умрете заедно. 

– Разбрах… Да умрем. Обаче имам и едно питане. А с жена ми и детето какво ще правим? 

– Нямаме претенции към тях. Ако искате, може да ги задържите. Те не влизат в договора. И най-интересната част. По време на вашия престой вие ще бъдете обезпечен парично. Ще има бонуси и вредни. За всеки ден, прекаран в рая – така наричаме снимачната площадка, ще ви се полагат по 20 лева вредни и половин кофичка кисело мляко. Всяка събота ще бъдете допускан до парна баня, за да се освобождавате от токсините, и ще имате пълен двадесет и четири часов достъп до психолог, както и неконтролиран достъп до медикаменти от групата на бензодиазепините и трицикличните антидепресанти. Съгласен ли сте, защото влакът тръгва след три часа. 

– Влак? 

– Оптимизираме бюджетите. И последно – носете си две ролки тоалетна хартия, че в последното предаване участниците прекалиха с ойстерите и тоалетната хартия рязко стана лукс, така да се каже.

Емил Йотовски