Политическото безвремие тук е следствие на безвремието там, във Вашингтон и Брюксел
Лозунгът „Цялата власт на Съветите!“ неотроцкистите подменят с „Цялата власт на адвокатите“
Отминаха парламентарните избори, знае се коя партия кое място е заела в колоната и какво следва от това на първо време. На първо време задачата е да се работи за създаване на редовно правителство с коалиционен характер или на малцинството. Някакво, както и да го назоват, защото за спешно решаване стоят много важни и сложни за страната и населението проблеми.
Още в хода на предизборната суматоха се видя, че “системните“ партийци не са способни да се договорят за нов кабинет, дори да е поредният от немайкъде. Стратегията им е да не носят никакви отговорности. Тактиката е да не допуснат постигането на консенсус за редовен кабинет. А тежките отговорности от всекидневието да останат за служебния.
Как така!?- възкликват гласувалите за тях. Като жабата от гениалния разказ на Йордан Радичков, протестираща срещу човешки грехове и безхаберия. Длъжни сте, затова бяха изборите!
Не се чувстват те нито длъжни, нито поне отговорни. Ами няма ясни указания отвън кой да оглави евентуалната коалиция, наредено е само да е евроатлантическа. Пълно е със заклети такива, пъчат се с предаността си към Ония ценности, но да са в опозиция. И върху всички площадки за преговори развихрят сблъсъци, за да не се постигне съгласие.
Изобразяването на евроатлантически хъс е начин да се избяга от отговорностите на властта в остър кризисен период. Има значително увеличаване на различни видове престъпност, спешна е необходимостта от законодателни промени в тази посока. От синхронизиране на действията на отговорните в същата посока институции и структури. Не се прави, няма редовен кабинет.
Как така?! Длъжност ви е! За какво друго важно клечите в Събранието, за какво друго сте по-нужни? - пита пак гражданството.
Е така! - отговарят му от високите етажи.
За имитиране на загриженост за народонаселението чрез скандали и взаимни обвинения. Псевдопартиите, които по външна поръчка евентуално съставят кабинет отнемайкъде, гръмко ще се надвикват, че са го мътили, за да спасят народа и държавата, правейки огромни жертви.
Престъпници, наричани ласкаво мигранти, на талази напират през граничните заграждения, други престъпници отвътре ги транспортират, презрели ограниченията по пътищата, газещи полицаи и блъскащи автомобили на МВР. Наркотици се продават обилно, все повече наркомани се друсат, бодат и тъпчат с отровите, все по-често наркозависими извършват все по-тежки престъпления.
Как така!? -обаждат се откъм общественото блато. Защо драматично са незащитени обществените интереси? Защо все повече хора са убивани по пътищата, дори деца? Като сте толкова много евроатлантиците, защо досега не сте спретнали и съответното правителство?
Е така! - е отговорът от високите етажи.
Правителство, работодатели и синдикати отказаха да увеличат пенсиите, минималната заплата и семейните надбавки. Отказаха и редовната наборна военна служба да се зачита за действителен трудов стаж. Като по-важни за широката публика в редица медии се предложиха историите с чудното оцеляване на Сашко от Перник, кучето Мечо и потулването на скандала „Джемкорп“.
Как така!? Защо ни баламосвате?!- питат онези.
Е така! - отговарят им тези.
Съдебна система имат да реформират, вместо да поемат отговорности за населението, Иван Гешев им е нужно да срутят. Предишния троцкистки призив „Цялата власт на Съветите!“ неотроцкистите със соросоида Иванов-Бойкикиев начело подменят с „Цялата власт на адвокатите“. Гордо знаме им е Минчев, пръв учител - Доковска.
Това е резултатът от политинженерния метод за създаване на клиентели вместо идеологически и електорално разположени партии. Неизбежно довежда до фрагментиране в политическия спектър, самоутвърждаване и общуване главно чрез непрестанно конфронтиране. Антикомунизмът се свежда до анти-БСП, спорът с ГЕРБ се подменя с охулване на Борисов.
Политическият живот се превръща в бъркотия от горещи емоции и възпалени мисли от една страна, от хладна користна пресметливост и цинична отмъстителност от друга. Същото е в „големите демокрации“. Та нали неолибералната система за упражняване на властта там е съчинена и от тях е наложена в малките „демокрации“.
В неясните виждания на политиците, в непоследователните им и често несвързани заявления може да се долови с какво и как обслужват чужди сили и интереси. Разпорежданията на дърпащите конците обаче невинаги са добре обмислени или ясно формулирани. И двата варианта съзираме напоследък и в Брюксел, и особено във Вашингтон.
И там преобладават клиентелите и номенклатурите на мегакорпорациите и банкстерите, на ЦРУ и други подобни централи. По един или друг начин всички те са засегнати от разнообразни ускоряващи се кризи, от които не виждат безболезнени изходи. Това ги прави агресивни, но и объркани, колебливи, непоследователни. Такива са и указанията към агентурата им в ЕС и у нас.
Политическото безвремие тук е следствие на безвремието там, във Вашингтон и Брюксел. „Изборът е между свободата и комфорта... готови сме да умрем за идеалите на демокрацията, сега е моментът да го докажем“ казва дипломат №1 на ЕС Борел. Той ли ще мре, испанците и германците ли са мераклии, Соломон и Лорер ли или предимно ЛГБТ-йците и зелените?
Доскоро беше по-лесно. Отиде партийният лидер в Посолството, съберат се няколко от тях на сбирка с амбасадора, снима се Превъзходителството с някой от обучените в Харвард или НБУ и става ясно какво да правят. Скоро избирателите и наблюдателите ще видят очертанията на правилната коалиция, нейното правителство, кои сa премиерът и министрите му. А сега мъгла.
Изглежда са оставили отгворността за подробностите на президента Радев, а той очевидно за пореден път се проваля. Предимно по независещи от него причини, но и с някои министри в служебното правителство. Правосъдният Крум Зарков точно сега го засърбя да прокарва лобисткия проект на адвокатите на кръга „Капитал“.
Одиозният Минеков пак дразни през медиите, заклет „отровник“, види се, е човекът. Отдавна е известно колко го любят и тачат в културните институти, защо отново е сложен в ролята на среден пръст? Радев явно е недоволен от всички партии и лидерите им. Но и те има за какво да са ядни към него, не му щат непоисканите съвети, които често им дава. Когато и както могат, го бодат.
Май все повече се убеждава, че президентската република не е добра за него идея, защото недоволните може скоро да го натирят с масови протести с камъни, освиркване и проклятия.
Без силен и ясен знак отвън се отива на поредните извънредни избори. Евроатлантическите партии за тях работят, още по-усилено за редовните местни. Не им се плаща твърде високата политическа цена за редовен кабинет. Румен Радев да носи отговорностите си за служебните, също и за решаването на реалните проблеми на хората. А те отстрани ще гледат сеири.
Как така!? - подкряква гражданството.
Е така! Какво ще ни сторите?! - любезно му отговарят от високите етажи.
Автор: Д-р Илия Илиев
https://trud.bg/
