КАТЕГОРИЧНО И БЕЗПОЧВЕНО САМОХВАЛСТВО, НАРЦИСИЗЪМ И  ХИПЕРТРОФИРАЛО ЕГО

КАТЕГОРИЧНО И БЕЗПОЧВЕНО САМОХВАЛСТВО, НАРЦИСИЗЪМ И 

ХИПЕРТРОФИРАЛО ЕГО

или нещата в които може и трябва да бъда обвинен от трибунала на вездесъщите весталки от моловете и жриците-инфлуенсърки на Аполон от тик ток, фейсбук и инстаграм

Винаги съм казвал, че тия, които намерки използват термина Его (който всъщност означава Аз), без да са чели нищо друго освен книжлета за личностно развитие и просветление в рамките на пет работни дни, и които разбират под Его нещо като необуздан егоизъм - обикновено са именно необуздано егоистични женички. Дълго разсъждавах по проблема и стигнах до извода, че всъщност тази Анти-Его вълна, която може да се проследи назад във времето до хипи движението, че и до посещението на Фройд и Юнг в Америка през 1910-та (доколкото помня), а ако някой иска - може да стигне и до Буда, та тя всъщност е част от дългия процес на еманципацията на жените и всъщност, изразена по един поетичен, а не научен начин, който мен лично ме удовлетворява повече и ми звучи по-всеобхватно може да се опише така: Негодуванието на Момиченцето, което мрази Мъжа, "този мръсник с Огромно Его, който не мисли само за мен, а мисли и за себе си, Вместо да Ме Гледа Замаян, както се гледа Принцеса; той, представете си, поставя себе си на първо място, а не Мен, след като е ясно, че Трябва да се Мисли за Мен и само за Мен". 

За съжаление една такава еманципация - хищна и изискваща, не издига и изравнява, а още повече дискриминира жената. Казано с прост пример - за да има истинска еманципация жените трябва да се откажат от каквито и да било кавалерски грижи и жестове. За да се еманципира жената, тя трябва да престане да иска специално внимание и отношение, доколкото и мъжът не иска специално внимание и отношение. Специално внимание и отношение има към слабите, болните, старите, недъгавите, прекалено глупавите и т.н. Или казано на съвременен жаргон: специално внимание и специални грижи се отдават на хора в "неравностойно положение" - а никоя жена с разума си не би искала да се отнасят към нея като с човек в "неравностойно положение".

И така. Борците срещу егото обикновено са чудовищно неосъзнати егоисти, които просто се дразнят много от чуждия егоизъм. Веднъж един мой много мъдър приятел ми каза - моля те, уважавай и моя егоизъм. Тоест - имайки си своя, държейки си (почти винаги неосъзнато - та кой има честността да каже -аз съм егоист до мозъка на костите си - а това всъщност е самата истина). Ако си направим труда да почетем - което в наше време “не е моето”...ах, колко мога да говоря за това “не е моето” и за “бъди себе си” - две чудовищни клишета на малоумния консумеризъм...та ако си направим труда да почетем Едмънд Бърк, този удивителен и така прозорлив баща на консерватизма, който е подкрепял от все сърце Американската война за независимост, но после - виждайки касапниците на Великата френска революция просто...просто казва Не. Ако почетем него или някой от чудесните създатели на утилитаризма като Джеръми Бентъм щем нещем ще се съгласим, че егоизмът е двигател на човешкото, начовешкия прогрес, а това, което кифлите от моловете наричат его е всъщност това, което ни прави хора и е причина и за най-великите, и за най-ужасните ни постъпки - Леонардо и Хитлер - нали схващате.

Но има модерни неща. Дехуманизацията е едно от модерните неща. Глупавите хора не харесват изявените, умните, ярките, блестящите хора. Направете си сметка - всеки един безчовечен режим е бил изграден на солидния фундамент на глупавите, обикновени хора. Нацистка Германия и великият Съветски Съюз. При цялата си наситеност с блестящи умове, това са държави, създадени да обслужат глупавите, тъпите, антиегонастроените. Желаещите да са тълпа и биващите тълпа - хората, злорадо изоставящи индивидуалността си. Не че у тях няма егоизъм - има го, но в един примитивен, животински, елементарен вид. Нека да си спомним именно утилитаризма - тази философия на “пълното щастие”, която на пръв поглед, за лаика би изглеждала долнопробно егоистична: Джон Стюарт Мил, един от най-величествените умове на времето си, утилитарист до мозъка на костите си - човек изтъкващ в цялото си творчество, че целта е да се “получи максимално удоволствие от живота” всъщност казва - По-добре нещастен човек, отколкото доволна свиня. Той много добре е знаел, че понякога човешкото нещастие, причинено от морално терзание, е повече щастие от доволството на една безморална, пътуваща за почивка в Гърция свиня.

Калин Терзийски