Кога за последно си купихте нещо хубаво за себе си, без после да ви е гузно за похарчените пари?!

Не говоря за нов автомобил, скъп часовник или екзотична почивка. Говоря за най-обикновените човешки удоволствия - да си купиш хубави обувки, да заведеш любимия човек на вечеря, да отидеш някъде за уикенда или просто да влезеш в магазин и да си вземеш нещо, защото ти харесва. Без след това да започнеш да смяташ, да се обвиняваш и да се чудиш дали не си направил най-голямата финансова грешка в живота си!

Отиваш в мола, харесваш си яке за 200 евро. Пробваш го, стои ти страхотно, отдавна си искал да си купиш нещо подобно. И точно когато решиш да го вземеш, в главата ти започват страшните терзания! Ама с тези пари мога да платя тока. Ами ако колата се счупи? Ами ако другия месец излезе нещо непредвидено? И накрая връщаш якето на закачалката, излизаш от магазина и си казваш, че старото ще изкара още една зима. Не защото нямаш никакви пари, а защото вече те е страх да похарчиш нещо за себе си!

Решаваш да заведеш половинката си на ресторант. Не на някакво луксозно място, а просто да излезете двамата, да хапнете, да си поговорите и да прекарате една хубава вечер. Поръчвате си по нещо за ядене, две напитки и десерт. Идва сметката — 70–80 евро! Усмихваш се, плащаш, казваш си, че сте си изкарали чудесно. А на следващата сутрин вече си отворил банковото приложение и пресмяташ колко дни трябва да се ограничавате, за да компенсирате една-единствена вечер! И вместо да ти остане хубавият спомен, остава чувството, че си прекалил!

Или решаваш да заведеш детето си на кино. Билети, пуканки, напитки, нещо за хапване след това — и една съвсем обикновена събота може да ти излезе 60–70 евро. Детето е щастливо, разказва ти колко хубав е бил филмът, а ти се усмихваш и наум пресмяташ какво няма да купиш през следващата седмица. И това е най-тъжното! Че дори когато правиш нещо хубаво за хората, които обичаш, някъде отзад в главата ти стои една сметка, която не ти позволява да се зарадваш истински!

А почивките? Преди човек чакаше отпуската, за да си почине. Сега някои хора се връщат от три дни на море и първото нещо, което правят, е да проверят колко пари са останали по картата! Вместо да разказват колко хубаво са си изкарали, започват да пресмятат колко им е струвало горивото, хотелът, храната и дали не е трябвало изобщо да тръгват. Представяте ли си докъде сме стигнали? Да се чувстваш виновен, че си си позволил да си починеш!

И най-абсурдното е, че отвсякъде ни обясняват как трябва да се радваме на живота! Да пътуваме, да събираме спомени, да отделяме време за себе си, да не живеем само за работа. Отваряш социалните мрежи и гледаш как всички са по ресторанти, по курорти, по самолети, по скъпи хотели. А ти стоиш пред рафта в магазина и се чудиш дали да си купиш любимото сирене или да вземеш по-евтиното. И после някой ти обяснява, че щастието било въпрос на нагласа!

Знаете ли кое е най-страшното? Че човек постепенно започва сам да се отказва от всичко, което му носи радост. Първо пропускаш една вечеря, после един концерт, после една почивка. Отлагаш новите обувки, отлагаш рождения си ден, отлагаш срещата с приятели, защото „сега не е моментът“. И така минават месеци, после години. Все чакаш да дойде някакъв по-спокоен период, в който най-после ще можеш да си позволиш да живееш малко по-хубаво.

А през това време животът си минава! Децата растат, родителите остаряват, приятелите се раздалечават, а ти все отлагаш. Отлагаш малките радости, защото утре може да излезе някаква сметка. Отлагаш хубавите моменти, защото все има нещо по-важно за плащане. И един ден може да се окажеш с цял списък от неща, които си искал да направиш, но все не си посмял да си позволиш.

И не, не казвам да харчим безразсъдно или да живеем на кредит, за да се показваме пред другите. Говоря за нещо съвсем различно. За това колко тъжно е човек, който работи, старае се и се грижи за семейството си, да изпитва вина, когато си купи нещо хубаво. Да се чувства като престъпник, защото е дал 200 евро за себе си, вместо да ги остави за поредната непредвидена сметка!

Някога най-хубавото в парите беше, че можеше да си купиш с тях малко радост. Днес за много хора парите са се превърнали единствено в средство да избегнат следващия проблем. И сякаш сме забравили, че освен да плащаме, да пестим и да се притесняваме, имаме право и да се радваме.

Защото най-голямата бедност не е само да нямаш пари за нещо скъпо. Понякога е да имаш пари за едно малко удоволствие, но да те е страх да си го позволиш! И най-жалкото е, че сме започнали да наричаме това „разумно живеене“. А всъщност за много хора то е просто живот, в който радостта постоянно остава за другия месец.

Само че животът няма да ни чака да си платим всички сметки, за да започне. И един ден може да се окаже, че сме спестили от всичко друго, но най-много сме спестили от собствените си спомени!

Борислав Борисов