НАПРЕД КЪМ ПРИРОДАТА или ИЗБОДЕНИТЕ ОЧИ НА ДЖОКОНДАТА

НАПРЕД КЪМ ПРИРОДАТА или ИЗБОДЕНИТЕ ОЧИ НА ДЖОКОНДАТА

Преди години, когато бе в началото на сезона на мъдростта, Любомир Левчев каза пред насъбралото се множество от млади поети и писатели, нещо, което тепърва трябва да разгадаваме: "Червената идея не издържа. Мислете за нови идеи, които ще променят света"... А всъщност идеите са пред очите ни. В "пожълтелите страници на историята", както казва Вапцаров. Виждаме как старият свят се тресе - масови бунтове, трошене и заличаване на културни ценности. Човечеството се бунтува срещу собственото си минало, рушейки настоящето. Залива с кетчуп и боде очите на "Мона Лиза" - в буквален смисъл.

Спомняме си как едно момче направи разрез от 16 см. на платното на Леонардо, изложено в София преди петдесет и две години. Сега го заливат с кетчуп. Трошат се витрини, обръщат се коли във Франция - люлка на съвременната култура, Италия, Полша... Че и България. Светът иска промяна?... Не. Светът иска Жан Жак Русо... Светът иска не това, което ще промени света. Човечеството иска да не се променя света. Човечеството неистово крещи думите на Русо: "Напред към природата". Човечеството, като част от животинското царство защитава своя ареал. Защото този ареал е заплашен от машините. А човечеството не е готово за това. Машината нахлува там, където няма място за нея. Няма отредено място за технологиите. В Законодателството, поради инстинктите си на превъзходство, човекът не им е отредил място. Но те заемат местата ни. И човекът излиза на улицата да брани своя ареал.

Той е като подплашено животно, изгонено от друг прайд, друг вид - прайд от непознат вид - на неговата запазена територия. И с този прайд не може да се сключи примирие, защото примирие може да се сключи с емоционално същество. С вид, искащ твоя периметър. Но това, което идва няма емоции. То няма хранителна верига. То не ти отнема храната, женската, леговището. То ти отнема света. Без бой, без ръмжене. Защото в твоите инстинкти то няма предупредителен знак. То не е заплаха по твоите морални и етични критерии... Но ти, неговият създател, не си готов за него. И излизаш на улицата, за да заличиш белезите от него - обръщаш и гориш коли, произведени от него, трошиш витрини от стъкло, произведено от него, сирените на охранителните му системи вият, но засега само вият... А ти не знаеш, че си тръгнал "Напред, към природата"... Напред към природата, която унищожаваш - първо, създавайки технологии и изкуствен интелект, който създаде срещу себе си...

ХРИСТО СТОЯНОВ