Полша е симптомът, а Европа е пациентът…

Среднощният скандал в Конституционния съд на Полша не е полски проблем. Това е локално обостряне на континенталната болест. В цяла Европа, когато избирателите изберат грешния кандидат, естаблишмънтът посяга към съдии, разузнавателна служба или чековата книжка на ЕС и нарича резултата „защита на демокрацията“.

„Journal of Democracy “ написа учебника. Варшава е учебната болница.

Статията

През декември 2023 г., два месеца след като коалицията на Доналд Туск свали от власт партията „Право и справедливост“ (ПиС), Ярослав Куиш и Каролина Вигура от „Култура Либерална“ публикуваха ръководство в „ Journal of Democracy“ . Заглавието казва всичко: „Как да разрушим една нелиберална демокрация“.

Полша се нуждае от „втора вълна“ на преходно правосъдие, за да се справи с „нарушенията на върховенството на закона“ от страна на ПиС.

Избягвайте неясни обвинения в държавна измяна. Преследвайте конкретни деяния: назначенията в Конституционния съд през 2015 г., опита за президентски избори изцяло по пощата през 2020 г. и скандала с визи срещу пари в брой през 2023 г.

Парламентарните разследващи комисии са основният инструмент.

Очаквайте съпротива от страна на президентството, Върховния съд и Държавния трибунал, свързани с ПиС.

Стабилизирайте системата, без да я нарушавате.

Авторите завършват с предупреждение, което си струва да се изложи: „Няма ясна пътна карта… Следователно не бива да се очакват чудеса.“

Полша, три години по-късно: наръчникът в действие

Тази седмица правителствотосе се отказа от закона и се отправи към Конституционния съд по улиците на Варшава, ескортирано от полиция за борба с безредиците. От 2023 г. насам правителството на Туск отказва да признае КС и игнорира неговите решения. От март парламентът избра осем нови съдии. Президентът Карол Навроцки отказа да разреши полагане на клетва на петима от тях. Те проведоха собствена церемония по полагане на клетва и изпратиха клетвите по пощата до президентския дворец, което е новост дори по централноевропейските стандарти.

Така дойде 30 октомври. Според „Бележки от Полша“ и „ПротоТема“ :

Съдия Анна Корвин-Пьотровска отстрани от длъжност председателя на Трибунала Богдан Швенчковски и се обяви за изпълняващ длъжността председател. Министърът на правосъдието Валдемар Журек предприе действия за отнемане на имунитета на Швенчковски. Полицията за борба с безредиците не позволи на Швенчковски да влезе в собствения си съд. Неговите поддръжници прерязаха оградата с ъглощлайф.

Навроцки обърна самолета си на път за Сенегал и около 1 часа сутринта си проправи път към съдиите в сградата. Всяка страна обвинява другата във физическа агресия. Протестиращите отвън го нарекоха преврат.

Отговорът на Туск, според Euronews : „По определени въпроси не може да има компромис.“ Той също така предупреди за „руски ботове”, защото никоя европейска криза не е възможна без тях.

Болестта, а не симптомът

Полша е точно случаят, където пациентът е най-раздразнителен. Погледнете останалата част от Европа и ще видите същата патология Навсякъде избори, третирани просто като консултативни, като последната дума е запазена за евроинституциите, за които никой не е гласувал.

Румъния. На 6 декември 2024 г. Конституционният съд анулира президентските избори, след като Калин Джорджеску, аутсайдер с едноцифрен брой гласове в анкетите, спечели. Основанията бяха разсекретени разузнавателни данни за „агресивни хибридни руски атаки“ и предполагаемо незаконно финансиране на кампанията.

Франция. През март 2025 г. парижки съд осъди Марин льо Пен за присвояване на средства от Европейския парламент и ѝ забрани да заема длъжност за пет години. През юли апелативният съд намали забраната на 45 месеца, 30 от които условно, така че тя все пак може да се кандидатира. Съдиите дават, съдиите отнемат. Така или иначе, съдиите решават.

Германия. През май 2025 г. BfV, германската служба за вътрешно разузнаване, определи AfD като „потвърдена дясноекстремистка“ партия. Според анкетите AfD поддържа между 24 и 26 процента. През февруари съд в Кьолн отмени етикета , като постанови, че условията за него „не са изпълнени“. Законодателите все още настояват Конституционният съд да забрани партията напълно. Забраната на партията, която е подкрепена от една четвърт от избирателите в страната, със сигурност не е един от начините да спечелите спор.

Чековата книжка на Брюксел.

Европейската комисия замрази 137 милиарда евро за Полша по време на ПиС. На 29 февруари 2024 г., след като Туск встъпи в длъжност, тя отпусна парите. Един от собствените ѝ служители призна: „Това не означава, че върховенството на закона е напълно възстановено и всичко е наред“ и че планът за реформи е „все още проект на амбиция“. Оказва се, че върховенството на закона се измерва с това кой седи в кабинета на министър-председателя.

Унгария получи същото отношение. Новият ѝ министър-председател, Петер Мадяр, обеща да отиде в Брюксел , „за да се отпусне финансиране от ЕС“.

Ако сравним случаите един с друг, болестта ще има ясен набор от симптоми. Съдилищата анулират или стесняват избора в бюлетината. Разузнавателните служби оценяват кои партии са годни да се състезават. Брюксел плаща за добро поведение, определено като правилно управление. Всичко това се прави в името на защитата на демокрацията от хората, които гласуват в нея.

Това е клиничен протокол за „лечение” на избирател, който е гласувал погрешно, написан за континент, чиито елити са стигнали до заключението, че на електората не може да се поверят ключовете. Туск е просто първият хирург, който го опитва без анестезия.

Какво означава това за НАТО

Един съюз е толкова силен, колкото са силни правителствата, които трябва да кажат „да“. В момента няколко от ключовите европейски членове на НАТО са твърде заети да се борят със собствените си избиратели, съдилища и президенти, за да започнат каквото и да е чуждестранно начинание. И дори не биха могли и да се опитат.

Относно НАТО, едно предупреждение. Вътрешните сътресения правят офанзивното или експедиционното начинание много по-малко вероятно, но това не означава, че тези страни биха отказали да защитават собствената си територия. И двата лагера във Варшава подкрепят големите разходи за отбрана, а директната атака срещу членка има тенденция да обединява дори най-разделения парламент. Борбата във Варшава всъщност не е за съдии. Става въпрос за това дали една европейска нация все още може да се самоопредели, или дали това в момента е акция на Брюксел, NED и хората, които пишат наръчници за разрушаване на демокрациите.

Светослав Атаджанов