Когато любимите фантастични светове започнаха да воюват със собствената си публика

Преди около 15-20 огромна част от младите мъже прекарваха страшно много време във видео игри, телевизия (филми, сериали) и разни хобита. Често се задълбаваше във фантастични светове. Някъде точно 2010-те обаче Блекрок и Вангард започнаха масово да навлизат в пазара с видео игрите, сериалите и всички тези хобита. 

Абсолютна случайност е, че тогава в много от фантастичните светове беше набутана насила модерната, прогресивна политическа идеология. Често унищожавайки установената легенда. 

Представете си да израстнете с някой фантастичен свят и едни герои. По някое време идва розовокос американски прогресивен активист, който мрази този свят и тези герои и ръга насила политиката на модерен студент от Лос Анджелис. Като цялата идея е да ви ядоса вас и някакси да си "отмъсти" за нещо. Колко такива игри и творчески начинания съм видял унищожени...

Да, обаче докато целта вероятно е била друга, това предизвика един друг много интересен ефект - постепенно младите мъже напуснаха тези светове, вече нагласени против тях, и станаха активни. Политически, обществено. Младите мъже днес вече все по-рядко се потапят в тези светове, които са против тях.

Точно тогава започна да се връща със засилка "мъжката" политическа идеология. Да, тогава се появиха и много "мъжки" инфлуенсъри, които се опитаха да яхнат вълната да изкарат някой лев от цялата работа. Но процесът си върви, те минават и заминават.

Спомням си обяснението на Джордън Питърсън за видео игрите - мъжете ги играят, защото не намират достатъчно дракони да победят в истинския живот. Някои хора го разбраха, други не толкова. Аз обаче знам, че драконите трябваше да го послушат 🙂

ПП: Тези неделни философски постове станаха редовни вече. Трябва да им измислим име 😄

Виктор Блъсков