Когато страхът от Тръмп заменя стратегията: признанията на Столтенберг

Изключително показателно е да се прочете книгата на Йенс Столтенберг за времето му като генерален секретар на НАТО. Британският вестник The Guardian публикува дълъг откъс от нея — и това, което той разкрива, е повече от тревожно.

Нулево стратегическо мислене и пълна липса на предвидливост

По собствените му думи, Столтенберг вярвал, че Хилари Клинтън ще спечели изборите в САЩ през 2016 г. въз основа на „интуицията си“ и бил „изненадан“, когато Доналд Тръмп побеждава.

Победата на Тръмп го направила „изключително тревожен“, защото, както той си спомня, „в телевизионно интервю в края на март [Тръмп] каза, че НАТО е остаряла организация“.

Помислете колко абсурдно е това. Столтенберг е генерален секретар на най-големия военен съюз в света, отговорен за сигурността на близо милиард души. САЩ осигуряват между 80 и 90% от бюджета на алианса. Предстоят избори с две възможни изхода – и единият кандидат публично нарича НАТО „остаряла“. И въпреки това той не прави никакви планове за евентуалната му победа, не се опитва да разбере мисленето му, а просто си казва, че „чувството му“ е, че Хилари ще победи. И когато това не се случва, той изпада в тревожност.

Колонизацията на съзнанието

Най-поразителното в откъса е колко колонизирана е Европа.

Още в нощта на изборите в САЩ Столтенберг „организирал парти с приятели и колеги в резиденцията си в Брюксел. Монтирахме голям телевизор в хола и сервирахме хамбургери.“

Всъщност целият откъс – и вероятно голяма част от книгата – е обсебен от Америка: какво мислят американците, какво искат, какво ще направят. Европа почти не присъства като самостоятелен субект със собствени интереси, цели или воля. Тя е просто обект, реагиращ на движенията на САЩ. Книгата звучи като дневника на разтревожен евнух в императорския двор, чиято цел е да не ядоса императора.

Особено показателен е пасажът, в който Столтенберг описва как инструктирал всички в НАТО да проявяват „самодисциплина“ по отношение на Тръмп:

„Без въртене на очи при негови туитове или изяви, без подигравателен смях по видеата, без шеги за голфа или маниерите му. Нулева толерантност. Само няколко души, които се подиграват, могат да заразят цялата организация. И ако във Вашингтон чуят, че служители на НАТО се смеят на Доналд Тръмп, това ще е пагубно.“

Това е неговата мания – не стратегическото планиране, не европейските интереси, а дали във Вашингтон няма да чуят, че европейците не проявяват достатъчно благоговение към „императора“.

Това е истинският успех на империализма – когато колонизираните се превръщат в най-ревностните му пазители. Впрочем, дори в самите САЩ подигравките с Тръмп са позволени. Но в Брюксел – не.

Това е обвинителен акт – и най-тревожното е, че Столтенберг описва всичко това като успешно овладяна криза, без дори да осъзнава, че сам признава стратегическия провал на целия съюз.

Емилия Дворянова