Лора на Яворов първа взривява общественото пространство
Конфликтите доказват пророчеството на Елин Пелин, че ако има гений на завистта, той непременно е българин
Няма най-красива жена, както няма най-хубава картина. Всяко създание от нежния пол има свое очарование. Мъжката половина на човечеството обаче упорито избира "миски". Регионални, национални и планетарни. Лъскавите зрелища рядко минават без скандали.
Първият конкурс за красота у нас е организиран през 1906 г. На 5 октомври във Военния клуб избират Хубавица на София. Короната слага Лора Каравелова, чиято биография е разпъната от драматични поврати с трагична кончина.
Лора Каравелова
Тя е дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови. Бащата е бележит държавник, майката – една от най-образованите българки по онова време. На 30 юли 1906 г. Лора дава ръката си на доктора по право Иван Дренков.
На 30 септември майка ѝ записва в дневника си: "Днес е два месеца от техния годеж и ти само, Боже, знаеш терзанията и мъките, що душата ми изпита и изпитва... За още две недели сили и енергия ще бера, та ако наместо "желан край" ни доведат до позор. На 14 на гроба ти, Петко, приятели ще събера за сетня заупокойна молитва и при теб ще дойда..."
Екатерина е покрусена, защото готви помен за покойния съпруг, а дъщеря ѝ се стяга за конкурс по красота. На всичкото отгоре е млада невеста. Майката се опитва да я разубеди, но вироглавата щерка твърдо е решена да докаже, че тъкмо тя е най-красивата столичанка.
На 20 юни 1912 г. Лора се развежда с Иван Дренков, а на 19 септември сключва таен брак с Пейо Яворов. "Лора намерила за необходимо днес да се венчае с Яворова и пожелала да ме накара да преклоня глава пред тоя fait accompli (свършен факт). Излязох от къщи да не ги туря в неловко положение, кога се вестят пред мене", негодува Екатерина Каравелова.
Година по-късно, на 29 ноември 1913 г., хубавицата на София минава в отвъдното. Оловна точка слага край на крехкия ѝ живот. Още се спори кой е натиснал спусъка на пистолета – самата Лора или поетът Яворов.
Люта битка пламва за Мис Европа през 1929 г. Тогава Люба Йоцова е на крачка от короната, но нашенски козни ѝ подливат вода в Париж. За сетен път се доказва пророчеството на Елин Пелин, че ако има гений на завистта, той непременно е българин.
Люба Йоцова
В центъра на конфликта са вестникарските босове Данаил Крапчев и Атанас Дамянов. Крапчев е директор на всекидневника "Зора", а Дамянов на "Утро". Крапчев е поклонник на Люба, а Дамянов ревнува. "Зора" лансира красавицата, "Утро" сипе жлъч върху нея.
В началото на 1929 г. трябва да бъде избрана Мис България, която да представи страната ни на европейския конкурс във френската столица. Около 200 чаровници изпращат портрети за предварителна селекция. Снимките оглежда комисия с председател скулптора Андрей Николов.
Той обаче е земляк на Йоцова и злите езици коментират, че изборът е предрешен. Двайсетгодишната брюнетка е родом от Враца, врачанец е и Андрей Николов. Под неговото ръководство журито умува коя е най-красивата българка. На 30 януари в Градското казино обявяват, че короната ще краси челото на Люба Йоцова.
Като представя новооглашената Мис, председателят Андрей заявява: "Избирайки измежду най-красивите оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер."
Люба Йоцова заминава за Париж. Там десет брюнетки и седем блондинки ще се борят за европейската титла. Конкурсът е организиран от тиражното издание "Журнал". На страниците му директорът Морис дьо Валеф портретува участничките. Швейцарката е с "девствената свежест на алпийски еделвайс", пише той. Унгарката притежава "аристократична изтънченост", а румънката "скулптурна красота", продължава Валеф.
За Люба френският журналист се изказва лаконично. "Отбелязва само кой я е избрал и че изборът бил имал национален характер, когато за всички у нас е известно, че тоя избор имаше съвършено частен характер", коментира вестник "Утро".
"Без всякаква система, без план, в един публичен бал, на който можеше да намери достъп всеки, който има да заплати сто лева, се избра красавицата на България", негодува газетата.
Мис Англия например е избрана сред 30 000 конкурентки, сочи "Утро". Според вестника много по-достойна за титлата била пловдивчанката Нора Трифонова. На бала публиката скандирала "Трифонова! Трифонова!", но нямало кой да чуе народния глас.
Портретът на Люба е изхвърлен от таблото на участничките в Париж, злорадства трибуната на Атанас Дамянов. Вестникът помества илюстрация, от която се вижда, че ликът на българката липсва.
"Портретите на нашата кандидатка закъсняха, понеже нямаше хубави портрети, а докато такива се приготвят, тя замина и не можа да ги вземе със себе си, та стана нужда да ги изпращаме по пощата и са закъснели", обяснява конфузията вестник "Зора".
Тези разправии смачкват самочувствието на нашата кандидатка. Заедно с конкуренцията тя дефилира в Пале д'Орсе, в Гран Опера и Казино дьо Пари. Председателят на сената Пол Думер й целува ръка, но това не може да й върне настроението.
Финалният тур е проведен в редакцията на "Журнал". На 7 февруари отпред се събира огромна тълпа. "С мъка стражата и служащите от редакцията успяха да открият път на хубавиците", хроникира кореспондентът на "Зора".
Четири часа журито преценява коя красавица е най-достойна за Мис Европа. Председател е художникът Албер Бенар от Френската академия. В комисията има и наш представител, младият живописец Пенчо Георгиев.
Най-сетне селекционерите обявяват, че унгарка грабва короната. Деветнайсетгодишната Елизабета Симон става Мис Европа'29. Свидетели от кухнята на избора твърдят, че Люба Йоцова също е била обсъждана за първото място.
Французите обаче били стреснати от нашенските ежби. След като българите сами не могат да се разберат за женската красота, ние нямаме право да ги поучаваме, решили те.
trud.bg
