Корабът на промените катастрофира

Корабът на промените катастрофира

Уважаеми пасажери, корабът на промените катастрофира. Спасителни лодки за вас не са предвидени. Всеки се спасява по единично. Кой от „Терминал“ 2, кой към „Орландовци“. Карамфилите са на промоция.

Следизборна радост няма нито от ляво, нито от дясно, нито в центъра. Не се радват и тези, които не са гласували. На победителите им е някак безразлично. Знаят, че нищо не са победили. Извръткали са системата за още едно кръгче и дотам. Настроението е унило. Във въздуха се долавя прииждащото сглобкаджийско безветрие. Всички знаем как ще ни обяснят следващата некоалиция. Следващите спонтанно преосмислили ценностите си депутати, че и партии. 

Като махнем предизборната състезателна еуфория виждаме, че корабът не е потъващ. Потънал е. Единствения живот на борда е представен от плъховете, които освен, че не са го напуснали продължават да се хранят от неговите останки. За тях всичко е наред - лапане има. После по островите. Но плъховете ли са законните собственици на който и да е кораб? Уви да. Те са легитимните собственици на територията. Незаконородените сме ние. Това не е тайна, но за това след малко.

Независимо от юридическите хватки, когато хората масово отказват да гласуват няма как да направи изборът на малцина легитимен. Юридически – да, морално – не. Затова усещането е едно такова вяло. Опитът да се прехвърли вината към негласуващите започва да се проваля. Гъбари, мързеливци, какви ли не. Но цялата картина се обяснява с вица: „Искам да си избера пет яйца. Ето ти пет яйца – избирай си!“ 

Всеки опит за преразглеждане на системата е убит в зародиш. Опитът за повдигане на референдум е незаконен. Опитът за какъвто и да е референдум е незаконен. През ситото на законноста биха минали само референдуми без абсолютно никаква стойност. Да кажем „ По колко пъти на ден е необходимо да си храните котката през пролетта?“

А запитвали ли сте се защо мнението на две трети от българите, тези които отказват да гласуват, не е чуто? Не представено от някоя партия, а чуто?

Защото на никой не му пука? Корабът потъва устойчиво и предвидимо.

Емил Йотовски 

За "Факти"