Цялата риторика на Кирил Петков срещу Главния прокурор напомня на предупредително джафкане на пудел срещу неизвестен пред вратата.
Пуделът не знае какво го чака и кой е там, но някой го е научил да джафка. В момента обаче, в който се отвори вратата то подвива опашка и се завира зад задника на стопанина си, готово да приеме коричка от непознатия, когото е джафкало досега.
Дори гелът в косата и буклите на клечки напомнят на домашно кученце. Несъразмерния костюм с възкъси панталонки и сако, закопчано почти до брадичката - досущ като пудел, изведен на разходка.
Този тип пудели дори не вдигат крак да препикаят някой храст, защото се страхуват дори от миризмата, оставена от друг домашен любимец преди тях. И оставаме с впечатлението, че Бойко Рашков само извежда пуделчето на разходка, докато собственикът му е отишъл за малко до Дубай... Риториката на Рашков по посока Прокуратура понякога дори е адекватна, поне е с необходимия професионален речников потенциал поради най-ниската научна степен, дадена му някога. Научната амбиция е изместена от опита за добиване на имотен ценз, защото в обкръжението на Божков не се ценят знанията, а имането. И всичко това обилно опръскано с алкохолни изпарения - вероятно пуделът лае всичко, което не мирише на алкохол.
Другите породи се ориентират по миризма, Кирчо се ориентира по липсата на миризма на алкохол. Как да не повярваме на Маркс за "Битието, което определя съзнанието"... Пардон, "питието, което определя съзнанието"...
Но от тази пародия се набива на очи един природен абсурд. Тази компания страшно прилича на ловна дружинка, тръгнала на сафари за лов на лъвове, използвайки за ловни кучета пудели... Даже пудел, ако трябва да сме точни... А трябва...
Христо Стоянов
