КРАЯТ НА ЛЪЖИТЕ ЗА ХАРАКТЕРА НА ДЕДИТЕ НИ НАРИЧАНИ ОТ РИМЛЯНИ И ГЪРЦИ С ИМЕТО ТРАКИ

КРАЯТ НА ЛЪЖИТЕ ЗА ХАРАКТЕРА НА ДЕДИТЕ НИ НАРИЧАНИ ОТ РИМЛЯНИ И ГЪРЦИ С ИМЕТО ТРАКИ

Често, с дълбоко огорчение съм чел писания на “специалисти”, които поставят Елада на пиедестал, а дедите ни обрисуват като едва ли не като слаби ученици на елините. Истината е съвсем различна и това се знае отдавна. Както шведския професор Карл Мюлер, така също и английския  изследовател Джон Антъни Креймър, виждат в дедите ни траките учители на гърците и създатели на гръцката култура, било то с доста увъртания.

Стюарт Пигот определи гетския мъдрец Залмоксис като основоположник на келтската религия, цитирайки Хезихий, според когото друидите били инструктирани лично от Залмоксис. Запознатите с работите на Луций Ариан знаят за това как тракиецът Дионис създава индийската цивилизация. В ирландската "Книга на Нашествията" пък се разказва, че дошлите от Тракия болги прогонват лъжата и измамата давайки първите закони.

Имайки предвид тези данни е доста странно Елада да се поставя над Тракия и на дедите ни да се създава облик на обичащи златото и войната варвари. Верно е, че дедите ни са били боговете на бойното поле. Верно е, че римляни, гърци, перси и индийци са треперели пред вида на предците ни, но освен железни мишци, нашите деди са притежавали и висока култура.

Слава Богу, има  български изследователи, които още преди повече от четвърт век намират смелостта да кажат една неудобна за определени кръгове истина. Ето и думите на Станка Минкова и Трифон Трифонов:
 “ Траките, обитавали Балканския Полуостров, Егейския басейн и Мала Азия, не са от онези преходни племена с временен престой и с навици на грабеж. Те са с дълбоки традиции, способни да възприемат, сътворяват и претворяват идеи и култури. Накити и шлемове, култови предмети, лаврови венци, съдове и купи, обковки и колесници, военна екипировка, гробници, монети и склулптори, всичко това е израз на култура, духовно изящество и естетически вкус.
Постиженията на траките в изобразителното изкуство говорят за наличие на трайни интереси и художествени способности. Във времената, в които всеки всекиго ограбва, малко са народите, които насочват своите потенциални възможности към изкуството. Не случайно златните съдове от Вълчетрън, сътворени около VIII в.пр.н.е., [всъщност XV в. пр. Хр., бел.авт.] стенописите от Казанлъшката гробница, Панагюрското златно съкровище от IV в.пр.н.е., тракийската златна чаша, която Приам подарява на Ахил и от която Омир се възхищава, се посочват като доказателства за наличието на една висока култура за тогава по нашите земи. “
Станка Минкова, Трифон Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, с.30

Sparotok