К’ВО КАТО СИ КУПИЛ ПО ДВЕ БИРИ?

К’ВО КАТО СИ КУПИЛ ПО ДВЕ БИРИ?

Не харесвах света. От съвсем малък… Харесваше ми да му се подигравам! Харесваше му да ми се подиграва… Нараняваше ме. Аз него не. Бях сигурен, че няма да се примирим един с друг. И досега не успяваме… 

Като ученик понякога влизах в храма да паля свещи. Никой земен не ме е учил. Не ми е проповядвал. Не ме е ловил. Не ме е садил. Не ме е плевил. Сигурно е имало добри рибари. А аз съм бил прекалено дънна риба. Но до моя свят земните мрежи не стигаха…

Харесваше ми да влизам в църква следобед, през делничните дни, когато няма никой. Да мълча в тъмното и да гледам иконите и пламъка на свещите. Малко се молех. Повече ми харесваше просто да усещам атмосферата. Като да си в преддверието на друг свят. Не този, лицемерния. В тъмното състезанията ги нямаше. Представянията… Претенциите… Ролите… Умниците… Всичко това ми изглеждаше тук като отминал век, за който трудно си спомняш… Прекрасно! Някак смътно усещах, че в храма има и повече. Но и това ми стигаше… Просто да знам, че съществува и нещо различно от модите на ежедневния егоцентризъм. 

Случваше се да вляза в църква и сутрин. И да видя, че има Литургия. Само надзъртах и излизах. Чувствах се недостоен да остана… Не малко време мина така. Помня как веднъж минавахме с приятели покрай “Св. Александър Невски”. Казвам им: 

– Да влезем да запалим свещичка!

А те: 

– Ти нормален ли си бе, тъпак! В тоя ли вид искаш да се покажеш пред Господа?!

Бях със скъсани дънки и фланелка с образа на Сид Вишъс. И те изглеждаха по подобен начин. Не знам дали бяхме лоши момчета. Или нормални… Но знаехме, че ние не сме най-важни сами по себе си. Бяхме бунтари от болка. И никога хулигани от кеф. Разбирате ли?! От болката, която светът ни причиняваше! 

После се въцъркових. Получих от Църквата това, което тя притежава – благодат и думи за вечен живот. Свикнах да ходя на Литургия. Сега даже служа… 

Но от първоначалното запознаване с християните ми остана една изненада. Косите ми вече са бели. Но тя не отминава. Неприятна изненада. Колко често някои вярващи мечтаят за света! Ама, как може… За славата му, за престижа му… Колко често искат той да ги одобри, да ги хареса, да ги похвали. Да яхнат гребена на вълните му… Колко често раболепно не смеят да му противоречат. Даже в мислите си не допускат той да ги отхвърли. 

Бях журналист. Голям майтап. Мамо, даваха ме по ефирна телевизия. Всеки ден. Смешно е да гледаш как момчета и момичета мечтаят да държат микрофона като голям стрък праз и да се отъркват в изживяващите своите 15 минути величия. Питах се, това ли е животът, бе?! Това ли е човекът с неговите мечти? Мъничко човече, кажи ми нещо повече…

Същото видях стотици пъти и в християни. В тези, които имат вечността в ръцете си! В устата си имат Вечния! А изпитват въжделения към временното. И още не мога да повярвам! Аз оттам идвам, бе! Това е боклук. Суета. И какво като те похвали светът? 

Веднъж някой домъкна в компанията швейцарец. Искаше да опознае постсоциалистическата действителност. Имаше пари (за разлика от нас) и ни черпеше бира. А приятелите ми му се усмихваха любезно и му подхвърляха: 

– К’во като си купил по две бири, мислиш че няма да те пребием ли?!

А той се смееше глупаво, защото не знаеше и дума български. Мислеше, че му благодарим. А момичето, което му превеждаше, се чудеше какво да му обясни.

Шегувахме се! Така имитирахме света. Той се държи по същия начин. 

Момчетата, които бяхме, никога не биха повярвали, че и в Църквата могат да се подиграват на вярващите, че са вярващи. Никога. Или отиваш в едната посока, или в другата… Къде отиваш, Господи?! А Той отговорил на ап. Петър: “Е, ако и ти си решил да си тръгнеш, ще трябва Аз да се разпна пак!” Пък може и да не е вярно, може да не го е казал баш така… А?!

Гледам в последните дни… Сакън пък да не му кажат крива дума на света. Той бълва глупости, бълнува бесовски, кълчи се като пълен безумник, християни му правят мили муцки. Ах, ах, колко си готин. Угодничат, разбират го. И ръсят подмазванията си с брокат. Любов е това, не ви ли е ясно? Бунт! 

Какъв бунт, бе! Тая ли лакейщина наричате бунт? Припадам като видя аклиматизирани революционери. С прически – последен писък на тренда. С написано от ChatGPT домашно по български и литература. Помъдрели… Хаосът бил полезна метафора. Да си блъснеш главата в стената чак! Ама лекчко, да се пък не нараниш нещо. Дано някога правителството да забрани със закон бездарните метафори! Обаче.. “Mother, should I trust the government?”

Искате метафора. Ето ви: 

“…Задушиха се, когато всичко се прецака.

Защото не ни пукаше.

Мръсната печалба не е нищо ново.

Но всички ние получаваме кеш от хаоса…”

Бас хващам, че половината модерни бунтари не са слушали “Великата рокенрол измама”. 

Не, бе, момчета! Църквата не се радва на печалби от хаоса. Нито на мръсни идеи. И те не те правят успешен. Правят те ограбен. Беден. Що пък ще мъкнете светските си вряскания в тишината на вечността? 

Пратиха ми проповед от нета, споделена от един сравнително скоро ръкоположен свещеник… Започва с: “Бангаранга, братя и сестри!” Не с Христос Воскресе! Ми, браво… Какво се отговаря? “Бангаранга и на тебе, всеблагоговейни отче? Къде да идем? Ти имаш думи за временен живот! За скапан живот…” В казармата имах един стар войник, който наричаше новобранците “комици”. Види ли те някъде по плаца и подвикне: “Ти комик ли си, бе?”

Ще кажете: “Ама, пълно е с нормални и истински вярващи християни!” Пълно е, разбира се! Пълно е с прекрасни стремители. Ето истинско предизвикателство пред църковните бунтари. Бийте ги, тяхната кожа нормална, с безсмислени думи, докато мърдат! Докато се усъмнят! А в себе си не се съмнявайте. Ако папагалствате на света – мъдри сте! Снимайте се за профилна снимка в поза, все едно ви е ваял Роден, и се не бойте от нищо…

А може ли като не участваме в лечението, поне да не пречим? Ако нямаме какво да кажем, става ли поне да замълчим? Не става! Светът, този похотлив бърборко, иска да се изкаже чрез устата, в която допреди час са били Тялото и Кръвта на Господа! Да издигнем сърцата си нагоре – имаме ги към Бангаранга.

Кой иска Църква, която е като света? Че ние и сега си имаме партии! И костюми! Костюмите одежди ли са? Одеждите костюми ли са? Времето роди наконтени бунтари. Каквато и глупост да измисли светът, те имат думи, с които да го оправдаят. Богословски оправдания! Това ако е бунт… Помните ли какво разказва Сенкевич за Петроний. Написал писмо до Нерон, че се самоубива, за да не слуша бездарните му стихове. Дано никой не се срине, като слуша проповедите ни. Имам предвид – физически. Духовните щети кой ги брои?

Искам си тишината. Върнете ми я и си вземете думите, ако ще ми говорят за света. Ако нямате нищо стойностно за даване… Ако няма да казвате нищо за Вечността, хич не ми говорете в Църквата. Поне това… Идете в телевизора, от който избягах. Хванете микрофона-голям праз и говорете по него. Така е честно! Макар че – честно няма. Честно – на оня свят. Тука е така – възторгът на безбожниците и радостта на набожните все повече си съвпадат. 

Може да сме Христови, но ние със света не се караме. Щото и свободата е хубаво нещо, но и саламът си го бива, Ваша милост… 

Саламът е за вегани, брои се за постен! Айде, готов е да бъде номиниран за духовен! Е, ако не сме бунтари, то… Можем да се понаведем, да мине бурята на света. Да се снишим. Да оцелеем. Така викаше бай Тошо. Но не на проповед, а на събрание някакво на БКП. 

Тъжно ли е? Тъжно… Ама, потрайте! Още малко… 

“И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.” (Откр. 22:10-12).

Отец Владимир Дойчев 

https://outsideri.org/archives/7759