Зоната на комфорта роди и своята „ литература“, и своите послушни „писатели“. А хранителната среда за тази зона е политкоректността – писането по теми, които отричат живия живот. Накратко, обслужват идеологията на глобализма: зануляването на миналото, ваденето на скелети от гардероба, развяването на мулти-култи лозунгите, ентропията, човекоомразата.
Тази литература си има своите комфортни читатели. Те също, като комфортните писатели, гризат зеленото листо на живота в зоната на своя комфорт. И за тях гората е градския парк със системата за изкуствено поливане, песента на славея е позната от ринг тона на телефона, а животът е уъркшоп сред кашонените декори на кашоненото им битие.
В този смисъл тази “литература" е пашкул, от който вече изпълзява гъсеницата на трансхуманизма.
Недялко Славов
