ЛУЦИФЕРИАНСКАТА РЕЛИГИЯ НА ГЛОБАЛИСТИТЕ

ЛУЦИФЕРИАНСКАТА РЕЛИГИЯ НА ГЛОБАЛИСТИТЕ 

Преди век западният свят преживя внезапен изблик на открит окултизъм сред свръхбогатите елити. „Теософията“ се превърна в модна тенденция, която ще постави началото на това, което по-късно ще бъде наречено спиритизъм на „новата епоха“(new age) Основният двигател на теософското движение беше малка група водена от Елена Блаватска. Те бяха обсебени от езотерични вярвания, гностицизъм и дори сатанизъм.

Блаватска е съосновател на Теософското общество в Ню Йорк през 1875 г., твърдейки, че има психическа връзка със същества, наречени „Махатмите“ или „майсторите“. Тези същества, твърди тя, са й помогнали да напише основополагащите книги на теософията, включително „Тайната доктрина“.

Движението на Блаватска още тогава беше предимно елитарно. Разпространението на окултизма беше специално насочено към висшите класи и това доведе до участието на много политически и финансови лидери в такива тайни организации.

Подобни групи са съществували в миналото, от розенкройцерите и масоните до алхимиците от Средновековието, които са криели своите окултни вярвания в кодирани текстове. Никога досега обаче те не са били толкова силни и дейността им не е била толкова публична.

Наистина, ранните теософи бяха предимно аполитични (поне външно) и се противопоставяха на намесата в живота на хората. Но причината беше, че по онова време западните правителства все още изповядваха християнски и консервативни ценности. 

После политиците първи загърбиха християнството и интересът на теософите към контролиране на правителствата нарастна. 

Теософските вярвания се въртяха около езически божества от миналото, много от вавилонски или древноегипетски произход. Въпреки това, в тях имаше многократно споменаване на една конкретна фигура – Луцифер, наричан още „Носителят на светлината, ангелът на светлината, Прометей (символично), драконът, утринната звезда и Сатана“. 

Съвременните луциферианци последователно ще отричат, че името „Луцифер“ има нещо общо с библейската фигура на Сатана, но това е лъжа. Самата Блаватска третира двете фигури като синоними в „Тайната доктрина“. Тя признава в книгата си:„ И сега е доказано, че Сатана, или Червеният огнен дракон, „Господарят на фосфора“, и Луцифер, или „Носителят на светлина“, са в нас: това е нашият ум…“ и „ Сатана е богът на нашата планета и единственият бог...“

С други думи, когато някоя елитарна група споменава термини като „носител на светлина“ или Луцифер, те наистина имат предвид Сатана. Това не е само въпрос на дискусия, това всъщност е част от тяхната религия. 

Тези дълбоко вкоренени религиозни вярвания на хората с финансова и политическа власт имат значение за това как вземат решения. Техните вярвания помагат да си обясним защо вършат злини. Ако искаме да знаем защо глобалистите са в истинска война срещу умовете на масите, не можем да пренебрегнем техните религиозни мотиви. Това, което изглежда като фантазия за някои, всъщност е МНОГО реално.

Мнозина са чували, че в сградата на ООН в Ню Йорк има окултна библиотека, но са малко тези, които знаят, че е построена от група, наречена Lucifer Publishing Company (по-късно променена на Lucis Trust) - организация, чието създаване е вдъхновено лично от Елена Блаватска. ООН продължава да си сътрудничи с Lucis Trust и до днес. Самото сърце на глобализма се върти около луциферианските идеали.

За теософите Луцифер/Сатана е вид героична фигура. Когато твърдят, че Луцифер „не е Сатана“, това, което имат предвид е, че тяхната версия на Сатана е различна от версията, приписвана от християнството. По същество луциферианството е реабилитация на Сатана, превръщането му от архетип на злото в архетип на доброто, незаслужено оклеветен от християнската култура. 

В тяхната версия на историята от Битие, например, змията е „доброто момче“, носещо плода на знанието на Адам и Ева. Ева е почитана като основна фигура в теософията и във феминизма (движение, което теософите помогнаха да се създаде), защото без Ева змията никога не би могла да накара Адам да консумира плода.

Ябълката е гнозис (знание) и е ключът към луциферианството и глобалисткия култ. Както твърдят и днес много атеисти, знанието може да е само нещо добро. И ако Бог наказва човечеството за поглъщане на знания, това не го ли прави злодей? Този аргумент пренебрегва основната тема – Знанието само по себе си не е добро или зло, но злото процъфтява, когато хората започнат да боготворят знанието в ущърб на всичко останало. Прилагането на знания без мъдрост и морал е много опасно.

Както брилянтно твърди д-р Иън Малкълм във филма "Джурасик парк":

„ Да, да, но вашите учени бяха толкова заети с това дали могат или не, че не спряха да помислят дали трябва.“

Луциферианците открито признават, че целта на тяхната идеология е да преследват знания, докато човешките същества не станат богове. Това увлечение по божествеността води до голямото зло, това е заблуда, която трови ума, унищожава морала и води до всепроникваща жажда за власт. 

Нека видим технологичния аспект. Какво са многобройните глобалистки програми за разширяване на изкуствения интелект и за навлизане в „трансхуманизма“. Това е преклонение пред знанието, което може да има ужасяващи последици за бъдещето.

Едва ли е случайно, че един от програмните документи на трансхуманизма е статията на Макс Мор "В прослава на дявола", като авторът има предвид точно Луцифер като носител на светлина и знания. 

Интегрирането на технологията за наблюдение, за управление на обществото, е нещо лошо, но какво се случва, когато човешките същества започнат да интегрират технологията в самата си биология. Дали това ще изтрие всякакво подобие на “нещото”, което наричаме „душа“? 

Глобалистите твърдят, че няма такова нещо като душа, няма такова нещо като индивидуална идентичност и няма такова нещо като морален компас. От тяхната гледна точка няма опасност от възприемане на технологията като път към божественост.  

Тук виждаме истинската природа на луциферианството в действие.

 Перфектно представя идеята говорителят на Световния икономически форум Ювал Харари – човек, който насърчава редовно най-тъмните принципи на луциферианството.

За да разберем какво е луциферианство, трябва да мислим за него като за война срещу Бог, война срещу природата или война срещу естественото състояние на човечеството, маскирана като „просветление“. 

 Представата за човешките същества като празен лист (tabula rasa), към която Ювал Харари се придържа, е един такъв фалшив разказ. Това е философия, която е развенчана от безкрайни психологически изследвания и антропологични изследвания.

Всички научни доказателства сочат, че човешките същества имат присъщи психологически качества и характеристики от раждането си. Някои от тях са уникални за всеки, други са универсални архетипи и идеи, които повечето хора споделят (като съвест и морален компас). Ако не притежавахме тези вградени качества, човечеството щеше да е изчезнало преди хиляди години. Все още не знаем откъде точно идват, знаем само, че без тях вече не сме хора.

Има обаче определен процент от хората (1% или по-малко), които всъщност нямат тези вродени черти на характера. Те са общоизвестни като психопати и социопати, а поведението им много прилича на това на глобалистите. Затова не е трудно да се досетим, че луциферианството е просто култ на високопоставени социопати и психопати.

Тяхната липса на емпатия и съвест, жаждата им за божественост и всемогъщество, стремежът им да постигнат всеобхватно наблюдение на населението, да знаят всичко за нас по всяко време, да имат пълен контрол над околната среда и обществото, нарцистичният образ, който създават за себе си като върховен владетел, който е боготворен от масите, и заблудата, че те ще могат да четат мисли и да предсказват бъдещето - това са психопатични фантазии и глобалистите са готови да ги преследват с всички средства.

Но дори психопатите понякога се нуждаят от фундаменталистка рамка, за да поддържат организацията си и да вдъхновяват преданост в групата. Напълно логично е те да изберат луциферианството като своя религия.

Тяхната философия на хедонизма „прави каквото искаш“ приема идеята за свобода и премахва всякаква отговорност – това е по-скоро изроден отколкото принципен възглед.

 Свободата, смятат те, е само за хора като тях, хората, готови да осквернят всичко по пътя си и да разрушат естествения ред.

Като психопати, те са лишени от естествено вродено съдържание и са повече роботи, отколкото хора. Така че не е изненада хора като Харари да твърдят, че няма душа, няма свобода (за вас) и че машините са способни на същата креативност като хората. Един празен човек без душа или креативност лесно приема, че всички останали хора са празни. 

Не знаем дали елитите наистина вярват в истински „дявол” с копита, рога и вила. Това, което има значение обаче, е философският мотив на техния култ. Целта им е да убедят мнозинството от населението, че няма добро и няма зло. Всичко е празно. Всичко е спрямо изискванията на момента, а тези изисквания определят те. 

Ако искаме да видим нещо наистина демонично, нека си представим свят, в който цялата присъща истина е изоставена в името на субективното възприятие. Свят, който се грижи за предпочитанията на психопатите без никакъв етичен императив. Свят, в който целите винаги оправдават средствата. Това е луциферианският и глобалисткият път. И колкото и да го отричат, реалността на техните вярвания се вижда в плодовете на техния труд. Където и да отидат, следват разрушение, хаос и смърт.

Иван Спирдонов

По материали от alt.market.us