Дали има интелигентен човек в България, който да не е наясно, че изборите няма да променят много ситуацията. Защото всъщност техните правила са писани и ще бъдат изпълнявани от статуквото, което има полза от тях. И вместо съпротива - яростна и не мирна, срещу статуквото и искане за промяна на системата, всички се готвят да се впишат в схемата, предварително подготвена от кукловодите.
Честните избори отдавна са илюзия. Дори по света. Видяхме в САЩ за какво става дума на президентските избори. Направо подозирам Цецкоу, че им е бил консултант на либералциобайдъните. Илюзията за избор са я запазили само някои идеалистично настроени наивници и откровените дебили.
Изборният кодекс създава предпоставките за подмяната на вота. И да предотвратяване на появата на нежелани политически субекти във властта. Дори изборните комисии са съставени от хора, посочени от статуквото. Законът за политическите партии поставя партиите в зависимости още от създаването им. Цялата партийна система е опорочена.
Затова трябва да има радикална промяна на системата, а не замяната на стари мутри с нови мутри. Три десетилетия се нагледахме на един и същи сценарий. Хайде за разнообразие да си научим историческия урок.
И догодина да принудим статуквото да се съобрази с нас. Да се направят законодателни промени, които да гарантират почтеността на изборите. Да се изберат на произволен принцип хора за изборните комисии, които да не са политически обвързани. Да се разпусне парламентът и да се назначи служебно правителство, което да подготви изборите. И народът да избира идеи и програми, а не партийни лидери.
Всичко е възможно. Всичко. Само да знаем как да го поискаме и да формулираме какво точно искаме. И този път да не допуснем наложени от статуквоото водачи и лидери. Народът да избере чисти и почтени хора да го представляват във властта. Без стари муцуни. Без пишман политици от прехода. Без бивши и настоящи агенти. Без хора, минали през сто партии. Ако знаем какво искаме, можем да се преборим за него.
Наистина сме във война. Но не с някакъв вирус. А със собствената си инертност и страх от отговорността да направим нещо. И е време за радикални, резултатни и крайни действия, с които веднъж завинаги да сложим край на прогнилия преход.
И да започнем на чисто. С чисти ръце и с чисти хора.
Елена Гунчева
