Разбрах от източници, чули и видели с личните си уши и очи, че Надето Общата сутринта се вихрела по телевизиите и настоявала да се извика руския посланик да му се набива канчето за някакъв журналист, когото търсели в Русия. По какви причини тая семпла женица, заработваща като преводачка в началото на кариерата си и изкачила се по нея от мъж на мъж, се смята за някакъв капацитет във външната политика, изобщо не ми става ясно. Да, заемала някакви постове, ама това е по-скоро пълна излагация за България, отколкото да й придава някакъв професионализъм.
Та в тоя ред на мисли украинската духалка, която ни пратиха, с нищо не се различава от духалките, които ние изпращаме в посолствата си по света. Та май по-добре да се не подиграваме, че като знам на нашите как се подиграват в чужбина, ми бледнее фантазията. Бегло си спомням белите хавлиени чорапки, елегантно подаващи се над лачен черен чепик на Ал Йо на среща с американския президент и неговите изпълнения като посланик във Варшава. Спомням си и Пацо Терасата, горд консул във Валенсия. Сещам се и за някакъв амбриаж Панайотов, който, макар че е посланик на България, си е изпляскал украинския парцал на корицата на фейсбук профила си.
Дипломатическият корпус на страните-колонии на САЩ, би предизвикал погнуса дори в африкански племена, живеещи в родовообщинния строй. Имаме, разбира се, много читави дипломати от кариерата, обучени за тая работа, и не се съмнявам, че за тях срамът от подобни назначения и много по-голям от моя. Проблемът е, че чужденците не виждат разликата и за тях всичко е България. А България е за смях на света. Също като Окраината, с която вече дори съюзниците й започнаха да се подиграват....
Елена Гунчева-Гривова
