Някои медии наистина се изживяват като служба "Личен състав" на партийните централи. И когато не успеят някъде се прехвърлят към други партии, предлагайки покорно услугите си. Но с апломб. Като едни морални стожери обръщат гръб на стари приятелства, дават кардинални оценки - кардинално противоположни от някакво си вчера. Слагат ореоли на едни и изтриват ореолите на други. И същите тези медии се възмущават от морала на едни, които са праволинейни в своята същност.
Защото моралът не е преследване на интереси, моралът е устояване на позиции. И аз имах възможност тези дни да прехвърля интересите си другаде. Няма да скрия, че Иван Гешев ме покани в инициативния комитет, но отказах. Отказах му с думите: " Нали не искаш в партията ти да влезе още един предател, с каквито ще се напълни и без това.
Аз влязох в ГЕРБ тогава, когато замеряха с яйца и риба Парламента, когато палеха със слама полицаите и ги биеха под прозорците на институциите... Сменяйки партията аз трябва да захвърля на бунището всичко, на което са ме учили родителите ми. И завинаги да забравя да гледам децата си в очите. А през това време новите ми съпартийци ще ме гледат така, както се гледат в огледалата на липсващата съвест.
Вероятно те също са криви огледала, които имат свойството да изкривяват изкривени образи... " Това прави ли ме по-малко интелектуалец? Вероятно в очите на завеждащите личен състав, свикналите да сервилничат - да.
Преди много години бях писал, че в България имаме генетично кастрирана интелигенция, която някъде е призвана да създава представи, тука - да обслужва...
Христо СТОЯНОВ
Червената шапчица
преди 10 месеца
Човек с разстройство влита в клозета. Блъска първата врата - заето, рита втората и тя, рита третата - тя се отваря. Положението вече било адски сериозно... влизайки в движение се обръща, сваля гащите и пуска тайфун, гръм и абсолютен ужас. Отдъхнал си. Поглежда надолу и... вижда още два крака под своите. Боязливо се обръща назад и вижда някакъв тип откопиран контактно на стената... труден за описване, труден за рисуване!!! Не мига, не диша, само гледа невиждащо някъде в една точка. - Леле, извинявай пич... ама що не каза, че си тук? Обърсал очи оня и вика: - ТООоо, оставаше и устата да си бех отворил...
Коментирай