Фантоми (духове) живеят ли сред нас?
Но откъде идват те?
Устройството, използвано от изследователите, на пръв поглед изглежда просто. Основният му елемент е метален пръстен, снабден с остри медни шипове, насочени към центъра. В близост до него специални датчици регистрират промени, настъпващи вътре в пръстена – преминаването на електромагнитни вълни. Лазерен лъч, прав и тънък като игла е насочен точно към центъра на пръстена.
Когато обаче устройството се завърти, в определени позиции възникват явления, които не могат да бъдат обяснени от съвременната физика: лазерният лъч започва да се изкривява – ту надясно, ту наляво, – докато датчиците отчитат промени в своите показания. Те засичат наличието на вълни, които не приличат нито на електромагнитни вълни, нито на гравитация, нито на каквото и да е известно космическо лъчение. Учените все още не са разгадали окончателно какво точно стои зад тези показания. Въз основа на определени косвени признаци те смятат, че устройството засича именно онази структура, която са търсили – структура, чиито свойства вече са теоретично дефинирани. Това търсене продължава от известно време, тъй като се очаква въпросната структура да играе значима роля в новата картина на света, която съвременната физика започва да разкрива.
Полета на времето
Айнщайн някога е предполагал, че във Вселената може да съществуват полета, чиято природа се различава от тази на електромагнитните или гравитационните сили. По онова време това е било просто догадка на един гениален ум. По-късно, през 30-те години на XX век, руският астрофизик Николай Козирев издига хипотезата, че това са „полета на времето“. Според Козирев времето – движещата сила зад всички процеси във Вселената – е онова, което поражда всичко съществуващо, а след това го разтваря обратно в себе си. Заради тази „ерес“ – която по никакъв начин не се вписва в официалната философия Козирев става жертва на репресии през 1937 година. И все пак, дори докато лежи върху наровете в затворническия лагер, както разказва Солженицин в „Архипелагът ГУЛАГ“, той продължава да развива своята теория. В Пулковската обсерватория, Козирев доказва чрез блестящи експерименти, че такива непознати полета наистина съществуват. Той установи, че те идват от звездите, като покрива отвора на телескопа с непрозрачен капак. Въпреки че светлината не можеше да премине през него, уникалните уреди, които той създаде, регистрирали потоци от определени вълни. Това предостави неопровержими доказателства, че съществува непозната сила, непознато поле, което ни заобикаля. Но възможно ли е това да е самото време?
Макар че Козирев успял да „улови“ тези полета, той не разбира напълно техните свойства; можел е само да изказва хипотези за тях. Той обаче потвърдил едно от тези свойства чрез блестящ експеримент:. Предостави неопровержимо доказателство, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. Той насочи телескопа с покрит отвор – към звезда, видима на небето; уредите му регистрирали тези нови полета. Звездата обаче вече не се намираше на това място. Ние просто виждаме светлина, която тя е излъчила преди милиони години. След това Козирев насочва телескопа към онази част от небето, където звездата се намирала в момента, въпреки че светлината ѝ още не е достигнала до нас, и уредите отново показали наличието на тези фантомни полета. След това той насочил телескопа към координатите, в които звездата ще се озове едва след милиони години в бъдещето; и този път уредите засичат отново това загадъчно излъчване! Накрая Козирев насочил телескопа към участък от небето, където никога не е съществувала звезда, нито някога ще съществував. В този случай уредите не регистрирали нищо. Така Козирев доказа, че това ново поле носи в себе си цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето. Това означава, че нито един процес във Вселената не може да се случи, преди да възникне информацията за него, информация, която всъщност е съществувала от самото начало. С други думи, всичко, което някога ще се случи, е вече предопределено. Концепция, която намира отражение във всички световни религии.
Козирев не е първият, който стига до тази идея. Великият Платон я е прозрял още в древноста. Платон разделя реалността на две сфери – света на обектите и света на идеите – като отрежда водещата роля на втория. Съвременната физика до голяма степен е възприела тази рамка, като заменя термина „идея“ с по-прецизното понятие „информация“.
Информационни вихри
Нека обаче се върнем към физиците. Инструментите, които те използват, се различават значително от онези, с които си е служил Козирев, а изследванията им не са насочени към звездите. И все пак, свойствата, които те приписват на тези загадъчни полета, са идентични. Въпреки това учените категорично отхвърлят идеята, че засичат „полета на времето“. Вместо това те твърдят, че апаратурата им функционира като приемник, предназначен за откриване на „торсионни полета“. За тези полета се споменава за първи път през 1902 г., като се твърди, че всяко въртящо се тяло генерира вълни с уникални свойства. Тези вълни обаче са толкова слаби, че не могат да бъдат засечени от нито един инструмент, с който науката разполагала тогава.
Представете си например човек, който върви из гората, когато изведнъж пред него се появява нещо неясно, трептящо, плъзгащо се над земята. Как да не се уплаши човек? По-късно, когато се съвземе и разказва за случилото се на близките си, въображението му влиза в действие и рисува образа на рошаво, брадясало същество с блестящи очи – накратко горски дух. Ето защо във всяка религия и във фолклора на всяка култура се говори за тайнствени същества, едни доброжелателни към хората, други – злонамерени. Не е случайно, че тези същности се срещат във всякакви форми и размери едни красиви, други – ужасяващи: елфи, джуджета, демони, гоблини, домашни духове, водни духове, вещици... списъкът е дълъг. Самото разнообразие на тези свидетелства подсказва, че тук става въпрос за нещо повече от измислица.
Съществуват сериозни основания да се смята, че тези същества – съставени от концентрирани силови полета са били първите обитатели на нашия свят, щом той е станал годен за живот. Те са съпътствали човечеството през ранните етапи на неговата еволюция, а впоследствие са отстъпили мястото си на Земята, или може би изобщо не са го отстъпвали, а просто времето им, определено от природата, е изтекло. Те са си отишли, но „полевата информация“ за тях се е запазила. И именно поради това, при определени условия, тези същества понякога отново се появяват в живота ни. Вземете например полтъргайста - столове летят из стаята, шкафове се местят от единия ъгъл в другия, дребни предмети се въртят в дяволски танц. Дали се забавляват сами? Със сигурност не; зад целия този спектакъл стоят определени същности, по някакъв начин засегнати от обитателите на дома. С други думи, това не са белтъчни същества от плът и кръв, а по-скоро образувания, съставени от някаква „духовна“ субстанция, способни да се появяват внезапно и също толкова рязко да се разтварят в нищото. Възможно ли е това да са същите онези „призрачни същности“ – духове и други подобни, които се проявяват, когато при определени пространствени условия дадена информация придобие достатъчна сила, за да ги материализира в нашия свят?
Днес на този въпрос може да се отговори и по двата начина – и с „да“, и с „не”, Все още не сме напреднали достатъчно в разбирането на тази нова структура, за да отхвърлим категорично каквото и да било като напълно невъзможно. Засега това са само хипотези. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че природата на нашия свят е много по-сложна, отколкото сме си представяли доскоро.
А какви още открития ни очакват по този път на изследване – вероятно дори най-необузданото въображение не би могло да ги предвиди.
