БРЮКСЕЛ ПРЕД ПРОПАСТ ОТ 1000 МИЛИАРДА ЕВРО: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА?
Докладът на Европейската сметна палата повдига завесата над финансовото управление на Европейската комисия. Описаната картина е хроника на финансов и енергиен провал, при който ръководството в Брюксел е натрупало огромни задължения, прехвърляйки тежестта им върху гражданите.
ОТ 2020 ГОДИНА ДО ДНЕС:
1. ПАНДЕМИЯТА И МИЛИАРДИТЕ, ПРАХОСАНИ ЗА ВАКСИНИ И МАСКИ
• Договорът с Pfizer: Сключено е мащабно споразумение за 35 милиарда евро за доставка на 1,8 милиарда дози, при завишена цена от 19,50 евро за доза.
• 4 милиарда евро на боклука: Твърдите договорни клаузи са принудили държавите да унищожат 215 милиона дози с изтекъл срок на годност, включително 83 милиона в Германия и 49 милиона в Италия.
• Неизползваеми предпазни средства: В Италия са изразходвани 24,5 милиарда евро за спешно закупуване на лични предпазни средства. Голяма част от тях са били иззети или оставени да се похабят в складове, струващи 313 000 евро месечно.
2. ЧЕРНАТА ДУПКА НА СРЕДСТВАТА И ЗАЕМИТЕ ЗА УКРАЙНА
• Финансов ангажимент от 170 милиарда евро: Общата сума за Киев достига 170,1 милиарда евро, включително 90 милиарда, предвидени в началото на 2026 г.
• Риск от неплатежоспособност: Средствата се отпускат чрез заобикаляне на обичайните бюджетни тавани, излагайки Европейския съюз на опасност от техническо неизпълнение на финансовите му задължения.
3. ПРОВАЛЪТ НА REPowerEU И ТЕЖКАТА СМЕТКА ЗА ВТЕЧНЕНИЯ ГАЗ
• 100 милиарда евро допълнително: Замяната на руския газ с американски втечнен природен газ е струвала на Европа още 100 милиарда евро само за внос.
• Ценови скок: Газът на едро е поскъпнал със 140%, достигайки рекордни върхове от 239 евро за мегаватчас, а цената на дизела се е удвоила.
• Защита срещу високите сметки: Националните правителства са били принудени да поемат 800 милиарда евро нов държавен дълг, за да субсидират енергийните сметки.
4. ДОГМАТА НА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА И ЦЕНАТА НА ПРИНУДИТЕЛНИЯ ПРЕХОД
• Пренасочени средства: Милиарди евро са отклонени от земеделието и социалното сближаване, за да финансират строгите климатични цели на Брюксел.
• Индустриална криза: Крайно строгите стандарти са засегнали автомобилостроенето и преработващата промишленост, принуждавайки държавите да предоставят нови субсидии за сметка на публичните бюджети.
5. КАПАНЪТ НА ОБЩИЯ ДЪЛГ: NEXTGENERATIONEU ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДИН ТРИЛИОН
• Към 1000 милиарда евро: Емитирането на облигации по NextGenerationEU тласка задълженията от 738,9 милиарда евро през 2025 г. към един трилион евро до 2027 г.
• Липсва план за изплащане: Натрупана е планина от дълг, без да са одобрени нови европейски данъци, които да осигурят надеждни приходи за връщането на главницата.
6. ДВОЕН ФИНАНСОВ УДАР ВЪРХУ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ
• 5,3% от БВП на ЕС: Общият европейски дълг не заменя задълженията на отделните държави, а се добавя към националните им дългове.
• Натиск върху гражданите: Данъкоплатците понасят едновременно своя дял от обслужването на облигациите на Брюксел и лихвите по националния държавен дълг.
7. ЛИХВЕНИЯТ КАПАН: МИЛИАРДИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЪЛГА
• От 14 на 28 милиарда евро: Заради пренебрегнатото от Брюксел повишаване на лихвените проценти разходите за лихви в текущия бюджет са се увеличили почти двойно.
• 93 милиарда евро само за лихви: За периода 2028–2034 г. Сметната палата прогнозира разходи от 93 милиарда евро единствено за лихвите по NextGenerationEU.
8. СРИВ НА КОНТРОЛА И РЪСТ НА НЕПРАВОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ
• Равнище на грешките от 3,8%: Политическото бързане при отпускането на средствата е отслабило надзора, като разходите, които не отговарят на правилата, са достигнали 3,8% от бюджета.
• Кохезионните средства извън контрол: При средствата за сближаване равнището на грешките и нарушенията на правилата за обществените поръчки достига 6,6%.
Източник, посочен в оригиналната публикация: Европейската сметна палата (ECA) — годишен доклад за изпълнението на бюджета на Европейския съюз.
