Жените са много по-високи от тях и винаги са били. Каквото и да дадеш на една жена, тя ще ти върне повече. Дайте й сп*рма, тя ще ви роди дете. Дайте й къща, тя ще ви сътвори семеен дом. Дай и продукти, тя ще ти сготви храна. Ще й се усмихнеш, а тя ще ти даде сърцето си. Тя ще умножи и увеличи всичко, което й се даде.
Така че, ако оцапате душата й, пригответе се да получите тон ла*на в замяна!"
- Уилям Джералд Голдинг
Нобелов лауреат за литература.
(19 септември 1911 г. - 19 юни 1993 г.)
P. S.
И тук се замислих…
Може би днес тези думи звучат малко по-различно. Вече не живеем във време, в което мъжът непременно дава къщата, а жената я превръща в дом. Жените работят, изграждат кариера, създават бизнеси, издържат семейства. Мъжете също готвят, отглеждат деца, създават уют и дават грижа.
Времето променя ролите. Но едно нещо май не се променя:
Човек умножава онова, което получава.
Дай любов - и тя може да стане още любов.
Дай уважение - и можеш да получиш доверие.
Дай нежност - и тя може да се върне като близост.
Дай сигурност - и можеш да получиш дом, независимо кой е сложил първата тухла.
Но ако дадеш пренебрежение, лъжа, унижение и болка… не очаквай отсреща да остане същото сърце.
И може би това важи не само за жените.
В свят, в който все по-често говорим за равенство, може би най-важното е да помним, че равенството не означава да спрем да даваме. Означава да даваме един на друг.
Защото накрая не е толкова важно кой е "по-висок" - мъжът или жената.
Важно е какво двама души успяват да създадат от това, което си дават един на друг
