Мисля, че и Стивън Кинг би избягал с писъци само след два дни проследяване на нашите новини

Мисля, че и Стивън Кинг би избягал с писъци само след два дни проследяване на нашите новини. 

Оказва се, че почти всички филми с изтезания на жени не просто са истина, а у нас, като в най, ама най-черните произведения, на жертвите никой не желае да обърне внимание. Във филмите се намира самоотвержен помощник, който лично приключва с насилника.

У нас край няма. С години. Или докато намерят жертвата на парчета в багажник, в язовир, някъде...

Жена от Стара Загора е малтретирана над 4 часа. Четири часа за едни е ярост, че им е закъснял полетът или влака, а за 14 400 секунди беззащитна жена е понасяла удари, още удари, унижение, още удари, заплахи. Може ли това да продължи 6 часа? Или 10? Или до смърт? Може.  

А това се е случило преди година и половина и дело няма. Насилникът броди наоколо и продължава да тероризира. 

Защита? НЯМА ЗАЩИТА! ДА НЕ Е БИЛА С НЕГО, БЕ! 

Военният от Стара Загора (пак!) е пребил бившата си жена пред свидетели на работното й място два дни преди да я застреля (това е от 2022 г). 

Тези, които сме напълно убедени в правото си на свобода и независимост не проумяваме какви са жените, които са родили деца от такива насилници, които са оставали с тях и след поредния побой. И понеже не разбираме, повдигаме рамене - да си берат гайлето (изразителна "българска" дума)

В това е проблемът. Свободните и независимите не разбираме, защото в нашата оценъчна система е заложено нещо още в детството: не допускай да бъдеш жертва! Бягай бързо! Спаси се на всяка цена! Цената няма значение - никой не може да те удря! 

В последните дни като от метаново блато, покрито с циментов саркофаг, който е внезапно разчупен, се издига вонята на насилието у нас, институционално прикриваното с десетилетия. Всички новини безпроблемно вече могат да пълнят времето си само с истории на домашни зверства. И те ще продължават да извират дори само от горния слой на адската воня. 

Битовият алкохолизъм у нас води до огромно насилие. 

Липсата на институционална подкрепа подкрепя всяко насилие. 

Пълното отсъствие на психологическа и социална грижа е сред двигателите на битовите изтезания. 

Безумците, които виждаме по пътищата са най-малко страшни тогава, защото най-често отминават бързо и само ни стряскат. Но после те спират за дълго в прикритието на четири стени и там какво става... 

Вече не бива да говорим за "дълбоката държава", а за безхаберната държава, за разпаднатата държавност, за институционална деградация. 

Предстоят местни избори и този път хората трябва да избираме не муцуна с партийно знаме на дирника, а личности с доказана човешка активност и посвещение към другите. 

Трябват ни кметове, които да са също шерифи и за всеки от тях да знаем, че носи сърце!

Лияна Панделиева