„Много добрите отношения“ явно струват по-евтино от ракетите
Доналд Тръмп отново обърна американската политика на 180 градуса. Този път посоката е към Пхенян.
Президентът нареди на Пентагона да „значително намали“ военните учения със Южна Корея. Ученията не са отменени, но посланието е достатъчно ясно: Вашингтон иска по-малко военно напрежение на Корейския полуостров.
А обяснението на Тръмп е направо очарователно.
Причината били неговите „много добри отношения“ с Ким Чен Ун.
Да… същият човек, когото Тръмп преди години заплашваше с „огън и ярост“.
Същият Ким, чиято ядрена програма беше представяна като една от най-сериозните заплахи за САЩ.
Но …. днес обаче Ким вече е „уважителен“.
И … колко бързо се променя “политиката”, когато срещу теб стои човек с ядрени бойни глави.
Но тук нещата стават още по-интересни…
Южна Корея е американски съюзник и американските войници са разположени там именно за да възпират Северна Корея. Съвместните учения са … част от подготовката за евентуална война.
И точно тези учения сега трябва да бъдат намалени.
Междувременно Пхенян не е намалил ядрените си оръжия, нито пък
е спрял ракетната си програма.
Напротив.
Северна Корея продължава да развива балистичните си ракети, включително системи, предназначени да достигат цели на огромно разстояние.
И ето на …. един добър въпрос …
Кой всъщност се променя - Ким или Америка?
Защото Ким си остава същият. Той просто вече има ядрено оръжие и ракети, които могат да достигнат много по-далеч.
А … Вашингтон започва да говори по-тихо и “мъдро”.
И причината може да е много по-прозаична от „приятелството“ между Тръмп и Ким.
Защо ли?… Ами защото Америка вече е натоварена с прекалено много “проблеми” едновременно:
Украйна.
Русия.
Иран.
Китай.
Северна Корея.
А след войната с Иран американските запаси от далекобойни високоточни ракети бяха сериозно изчерпани. Е разбира се, това не означава, че САЩ са останали без оръжия, но една модерна война харчи огромни количества високотехнологични боеприпаси и възстановяването на запасите не става за една нощ.
И тогава …. тогава започва простата аритметика.
Когато имаш много противници, но ресурсите ти не са безкрайни, започваш да избираш…
Къде да натиснеш…
Къде да отстъпиш….
Къде да демонстрираш сила.
И къде да кажеш: „Хайде да не се караме точно сега.“
А Ким Чен Ун … само да наблюдава и си прави изводите.
Защото за един такъв лидер, който десетилетия наред инвестира в ядрено оръжие и балистични ракети, случващото се е доста удобно нали?
Америка намалява ученията, а Вашингтон говори за „много добри отношения“ със Северна Корея…
А Пхенян запазва ядреното си оръжие.
И ако това е новата версия на „мир чрез сила“, Ким вероятно вече е разбрал правилата на играта.
Първо си направи ядрена бомба… После си направи ракета, която да я носи достатъчно далеч.
И накрая … чакай телефонно обаждане от Вашингтон.
Шегата настрана - тук има нещо много по-сериозно…
Американското военно превъзходство вече не означава автоматично, че Вашингтон може да води неограничен брой конфликти едновременно.
И точно това е урокът от далечния … Корейски полуостров.
Не е необходимо Ким да побеждава Америка … нито е необходимо да я напада. Достатъчно е да притежава оръжие, което прави цената на една война неприемливо висока и то мнооого висока.
И ако това наистина е причината Тръмп да сваля напрежението, тогава Ким Чен Ун има доста сериозен повод да се усмихва нали?
Защото човекът, който някога го заплашваше с „огън и ярост“, днес говори за „много добри отношения“ със Северна Корея и нарежда на Пентагона да намали съвместните ученията с Южна Корея…
Ким явно не е станал по-слаб, а изглежда Америка просто започва да смята по-внимателно цената на своята сила.
—————
Росица Калинова
