ВИСОКИТЕ ЦЕНИ И ЩАСТЛИВИТЕ БОГАТИ

ВИСОКИТЕ ЦЕНИ И ЩАСТЛИВИТЕ БОГАТИ

Високоинформирана по всички направления софийска дама, дошла, за да поживее на сянка през лятото в Балкана, разглежда брошура с намаления от голяма хранителна верига. 

Високоинформираната дама разисква цените, възмущава се и заявява пред бабичките, които чакат привечер козите да си дойдат от паша:

 –Какво е това намаление? Двойно по-скъпо е от преди. С това намаление е двойно по-скъпо. 

Бабичките кимат с глава и се съгласяват. 

Високоинформираната дама не е достатъчно богата и затова разисква пред бабичките брошурата с намалените цени. Принудена е да го прави от съдбата.

Сигурно го знаете господин Колячев, който защитава потребителските ни интереси. Сигурно ви е известен и предишният шеф на пазарите, чиято редукция при говора смекчаваше височината на цените. Не се съмнявам, че спите спокойно, без ценови стряскания и бълнувания благодарение на това, че господин Росен Карадимов с подчинените си непрекъснато прави мониторинг на цените и се заканва, че ще осъществява големи бъдещи глоби. 

Тези винаги са ми били любимци. И те, и всички, които се кълняха в майка, родина и волско око, че цените няма да мръднат, заслужават нашата дълбока любов. Дълбока любов в кавички, с отчаяни емотикони и с по някое друго споменаване на близки роднини. 

Разхождам се вчера в същата тая хранителна верига, за която стана дума в началото и чиято брошура с уж намаления коментираше пред бабичките софиянката. Гледам как пазаруват хората. Усещам колко напрегнати са някои от тях, как нарочно не щат да си вземат големи колички, за да не им изглеждат количките празни. Наблюдавам ги как оглеждат цените. Гледам и други, единични бройки хора, които трупат, хвърлят в количките и които мразят и презират всичко наоколо. Мразят и презират тревогата на хората, че всичко е страшно скъпо и че не могат да купят, каквото искат. 

И разбирам, че скъпотията е изключително приятна за хора от рода на Харпарцумян, Дацов, Колячев и така нататък, и така нататък. Скъпотията ги прави още по-важни. Да можеш да си купиш всичко, без да гледаш цената, и да не мислиш дали е скъпо, или не, сигурно е велико преживяване. Щях да кажа любовно-сексуално преживяване, но се въздържам. 

Когато имаш вълшебна карта в ръцете си – златна вълшебна карта, подарена ти от банка например, тя веднага се превръща в магическа пръчка, с която ти само посочваш и придобиваш всичко. И почваш да мразиш бедните. Иде ти да си запушиш ушите от досада и да не слушаш какво говорят тия бедни, изпаднали некадърници, които реват, че сиренето било скъпо, че маслото било от мас, че саламът бил от кокали и от кожа, , че кило люти чушки „Шипка“ струва пет евро. Нима е възможно лютата чушка хем да се казва Шипка, да е изпълнена с патриотизъм и гордост, и на някого да му се струва скъпа?

За нашенския демократичен богаташ скъпотията, включително най-скъпият кич, е лукс, от който той не може да се откаже. 

Ако обикновеният човек може да си купи раздрънкана кола на старо, най-богатият трябва да може да си купи ракета и да повози в Космоса гаджето си и някой друг приятел. 

Във връзка с демонстративно уж дело и преследване на български милионер телевизиите показаха именията му отвътре. Пълен кич и бутафория и пълна, ама пълна липса на мяра и култура. 

Усещам колко им е непоносимо на посочените и произведени милионери да се говори, че животът в България бил поскъпнал страшно. Това много ги ядосва и изнервя по две причини. Първата е, че който няма пари, според тях е глупак и некадърник – тоест – заслужаваме си високите цени. Полудявам, като чуя, че не всички сме равни. Естествено че не всички сме равни, крадлювци и бандити такива. Но всички сме живи, нали така? 

Втората причина е, че чудовищната скъпотия в България някой ден ще изтрие физиономиите им от нашия живот. Лъжите им, че всичко е ОК, ще лъснат като оглозган скелет на премазано на пътя животно. 

В момента, в който шефът на НАП заявява, че инфлацията в България била 0,3 – 0,4 процента след въвеждане на еврото – в същия този момент, на секундата НАП трябва да бъде закрита, а шефът ѝ – сочен с пръст, преди да му се случат съответните процесуални действия. 

Наблюдавам и как новобогаташи със силно присъствие в медиите въртят-сучат, и все стигат до това, че българина го мързи и че работодателите плащат грешни пари на нас, търтеите. По тази причина трябва да се наемат високопланински непалци, които да вършат нашата българска и европейска работа.. 

Колкото по-скъпо става в България, толкова най-богатите ще се чувстват, както пишеше Радичков, като бучка захар в кофа с хладка вода. За друго щастие тези финансови бабуни нямат нито сили, нито потребност, нито вкус.

Николай Милчев