Врява за дронче - покорно мълчание за Ф-16

Заради тия некадърници, сврели се в горните етажи на Властта, сме се превърнали в държава, която изостава във всичко 

Толкова сме се изоставили, че не посмяхме - ако изобщо се бяхме сетили - да потърсим сметка за лъжите на "сорососукалците"

Надуха ни главите с този дрон - може би с надеждата Народът да забрави за Безмер. Но хайде да не ги правим толкова хитри. Просто дронът е в тяхната категория - „муха“ - имаше такава в бокса, не знам дали още съществува. Но е много подходяща за политиканите ни - досадни са като мухи, особено когато се захванат с някоя дреболия, могат да я опяват до второ пришествие. Интересът към дреболиите е в природата им, с настървение ги чоплят и могат да умуват безкрайно върху нещо съвършено банално, дори обидно елементарно. Разбира се, те не виждат по този начин напъните си. А и по начало не правят разлика между дребно и важно и усърдно вдигат пушилка по всеки незначителен повод.

Може би по този начин се освобождават от задължението да свършат и нещо наистина запомнящо се, за което обаче в повечето случаи не са подготвени. Те нямат нищо против да изглеждат и да ги приемат като сръчни разпоредители с досадата на дребнотемието. Спокойно понасят и упреците, че изоставят - омаломощени от непрекъснато зверене в незначителното - дори съдбоносните точки от дневния ред на държавата. Ако зависеше само от тях, те незабавно биха ги зачертали. И заради тия некадърници, сврели се в горните етажи на Властта, сме се превърнали в държава, която изостава във всичко - и само един идиот ще отрече това. Не просто закъсняваме, а фатално изоставаме - а това е катастрофа, която не може да бъде компенсирана по никакъв начин...

Между другото, питайте премиера Радев, за каква държава се пребори на изборите - и дали е наясно, че тя е напълно изоставена - образцов, направо разкошен пример в това отношение... Дори семплата ни представа за просперираща държава отдавна е изпаднала някъде по биволарскте ни пътища и изобщо не сме забелязали това.

Ето само два факта, повече не са ви нужни, лакърдиите ги чакайте от измамниците, които създадоха на книга една фалшива държава - променена, обновена и пр. Ето ги тия факти: 75% от учениците не са в състояние да усвоят учебния материал, който им преподават. И другият смразяващ факт: държавата имала запаси от основните храни за по-малко от месец! Няма нужда от повече обяснения - държавата вече е духнала свещта - но и това е скрила от вас.

Няма нужда обаче Нострадамус да ни отстъпи за ден-два провидческата си дарба - двата факта, които посочих, са съвсем лесни за разчитане от всеки, който някак е опазил разсъдъка си. Това се отнася даже и за „сорососукалците“, макар че сукането на аванта почти винаги влияе зле на разума. Тъй или иначе, независимо от лакомото мляскане на сукалците, със сигурност ще стигнем до един извод, труден за преглъщане, но пък и неизбежен: само след пет години ще сме принудени да съжителстваме с хиляди младоци, рано узрели за Злото, готови на всичко, за да заситят глада си - а неграмотният и незадоволен човек е по-свиреп и от гладния вълк. Не амнистирайте прибързано Злото - подведени от наивната си вяра, че - примерно - скорошното пловдивско клане е някакво изключение.

Всички сме наясно, че това съвсем не е така. Мнозина го знаят и от личния си опит - когато много пъти животът им е бил обидно подценяван от собствените им деца, които не могат да се примирят, че родителите им са живяли и живеят в една нормална почтеност, която те, от своя страна, смятат за ненужна и дори за унизителна. Защото тъкмо това непрекъснато им натяква днешният Български Живот - докато един страховит въпрос тегне над всички: какво се случи, какво проспахме, че трябва сега да се примирим с някои отвратителни истини.

Ето една, която отдавна сте забравили: според проучване на БАН от преди пет години близо една трета, а днес вероятно вече и половината от младите „бунтари“ нямат нищо против да забогатеят по незаконен начин.
Нито един от българските политици не коментира това проучване, защото дори и най-повърхностните случайници измежду тях са схванали, че това е Некрологът Български...

Затворени и изолирани в битката с живота, която става все по-непосилна, мнозина са пропуснали момента, в който децата са решили, че сякаш са изоставени от всички - и най-напред и най-вече от училището. И сякаш това вече не може да се промени, няма сила, поне в Българската Несрета, която да се пребори за това - колкото яловите уроци по История ще преборят вахканалията на ТикТок...

„Бунтарите“ са наясно с това, те са наясно, че са Изоставени и от Миналото, защото липсват безкористни посредници, които да ги убедят в неговите поуки.

В крайна сметка, „младите“ ще се самоопределят някак и ще се превърнат в самозваните властелини на деня - на днешния ден, изобщо няма да ги интересува утрешният ден, той няма да съществува за тях, не им е нужен, понеже няма да знаят какво да правят с него. Впрочем, и сега вече не говорим за Бъдещето, тази дума не съществува в езика ни, изхвърлили са я от там - вероятно сорососукалците, докато са ломотили за „светлите бъднини“ - които са, ето ги, току зад най-близкия ъгъл.

Толкова сме се изоставили, че не посмяхме - ако изобщо се бяхме сетили - да потърсим сметка за лъжите на „сорососукалците“ - тази малко тромава дума, макар иначе точна, се появи скоро след „Промяната“ - но не след дълго бе изоставена, неизвестно защо - а и тя беше популярна главно сред артистичните среди. Народецът може би изобщо не чу за нея, а и да беше не е сигурно как щеше да реагира. Докарахме я дотам, да не знаем, на кой Господ се моли българинът днес.

Това е и една от причините, може би най-важната, всичко, с което се захване Властта, да изглежда незначително, бутафорно - като нещо, на което е смешно да се отделя внимание. Тя обаче все още е убедена, естествено напълно погрешно, че ако се захване с някакъв случай, трябва да го направи с въодушевлението, което едно време се срещаше най-вече в художествената самодейност. И така, някакъв нищо и никакъв въпрос се превръща в сериозен проблем, който всеки път допълнително разяжда и без друго хилавата репутация на Властта.

Ето и сега, историйката с един заблуден дрон придоби размах и монументалност, каквито съвсем не заслужава. И за нещастие на политиците изтика пред очите на всички друг, несравнимо по-важен проблем. Стана очевидно, че без никакви притеснения властниците ни са изоставили и последните остатъци от и без друго отдавна залинялото достойнство на държавата. Захвърлили са го някъде - неизвестно къде, каквато е съдбата на всичките ни герои - а в случая си имаме работа с истински герой, чиито патила и страдания трудно моат да бъдат изброени, а и проумени.

И нека попитаме сега ония, които стопанисваха като крадливи бакали достойнството на държавата: Проявихте ли поне накрая някаква любезност към него, с какви думи го изпратихте, изпуснахте ли отново - уж случайно - онази отблъскваща фраза, съчинена сякаш на пияна глава от „народния гений“, с която толкова сме свикнали: „Кучета го яли!“

Докато врякат - и дори се героизират около някакво дронче - властниците ни отдавна са забравили, как обмениха и всъщност поругаха, с една безподобно срамна сделка, достойнството на държавата, която си въобразяват, че управляват. Те си въобразяват и друго - че просто рутинно са измамени в една сделка, че нищо особено не се е случило - просто едни балами са станали кредитори или може би донори - използвайте думата, която ви се вижда по-благоприлична - на най-могъщата световна сила, в края на краищата всичко ще бъде наред, след още десетина години ще посрещнем и последните щедро предплатени, но иначе сакати Ф-16. А до тогава - има такава вероятност, макар и не особено голяма - нашите измисленяци може най-сетне и да схванат, че не бива така да се отнасят към достойнството на собствената си държава.

Дори американците се държаха по-цивилизовано с онзи Мадуро, докато го отвличаха. А нашите първенци отново показаха, че са предани на онзи лаф - „Кучета го яли!“ и това ще бъде така, докато свят-светува. А достойнството ни ще остане в неизвестния си гроб - захвърлено като ненужна дрипа...

Автор: Кеворк Кеворкян

trud.bg