“Много е важно да добиеш ясна представа кой точно е противникът ти”

“Много е важно да добиеш ясна представа кой точно е противникът ти”
Думите са на Николай Марков, а ги пиша тук, защото твърде много хора в своята чистосърдечност търсят причините за злините, които ни спохождат не там, където те са, а другаде. Търсят ги на места, зад които истинските виновници се опитват и успяват да се прикрият. 
От началото на така наречения “преход” и до нашите дни, винаги, като едно плашило - пред нас се издига вездесъщата “Европа” и задълженията, които тя ни “налага”. Заедно с Европа, причина за всяка беда тук е “Посолството” и кой ли още не, но не и нашите си разбойници, които са хванали този народ за косите и го влачат към дъното. 

И дори когато е очевидно - виждате, при все всички твърдения, че “посолството” няма да позволи нови избори - “сглобката” се разпадна и избори твърдо ще има;
При все всички твърдения, че “Европа” ни затвори “реакторите” и тецовете… истината е, че няма никъде написано изискване Козлодуй да остане само с два последни реактора. По отношение на тецовете… нашите крадци взеха парите и поеха задължението това да се случи. Можеха да го отложат във времето и енергетиката ни да остане до 2034 г. почти непокътната. 

Но не!
Те искаха парите за обезщетение, взеха ги и разкостиха поминъка на десетки хиляди семейства. 
Така стоят нещата не само с Козлодуй и с “Мариците”. Така стоят нещата и с погубената ни армия, и с погубеното селско стопанство, и със заводите…
Това е истината. 
А онези от Европа и САЩ - естествено ще се опитват да ни ощетят - те имат свои си интереси, а нашите интереси са на тезгяха. На тезгяха са и се продават, защото ние избираме разбойниците, които от десетилетия се препитават като разкостват Родината ни. 
И въпреки интересите си, въпреки геополитиката, въпреки всичко - Щатите сложиха “Магнитски” на Шиши, наложиха му забрани, но това не го направи по-слаб… 
Обратното е. Той сега е още по-силен и вилен. Защо?!
Защото се е качил на раменете на всеки един от нас, хванал ни е за косите и крещи:
“Дий!”

Крещи, а ние подтичваме… Подтичваме, без да роптаем, а ако го правим, то не е срещу него, а срещу Европа, срещу посолството, срещу “невидимите” врагове…
Пилеем време, усилия, вяра, вместо да скочим срещу онези, които са пред очите ни. Които ни дерат, трепят… а ние лаем, но не в тяхна, а в друга посока. 
Защо това е така…
Така е, защото по един мъничък “Борисов”; “Шиши”; “Петков” и т.н., и т.н. “дреме” в голяма част от народа. 
Първо се дадохме на кухи призиви, забравихме Бог, а после, когато осъзнахме, че призивите са кухи - вече нищо не можеше да ни спре по пътя надолу. 
Не можеше, защото както отбелязва Достоевски:
“Не е важно дали има или няма Бог. Не е важно, но няма ли - тогава всичко ще е позволено!”
Така стоят нещата, затова сега плащаме. Забравихме Бог и не остана нещо, което да ни държи в “пътя”. 
Ще се оправят нещата, но тогава, когато всеки от нас изтрезнее. Не можем да махнем “посолството”. 
Махнем ли го - друго ще се яви. 

Това несъмнено ще се случи, защото както казват предците ни:
“Овца ли си, вълк винаги ще се намери.” 
Не можем да махнем “посолството” и “Европа”, но можем да престанем да бъдем овце. 
Ако не сме овце - вълкът не е страшен.

Христо Христов