НАХАЛНАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАЩИТАВАНА. ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗОБЛИЧАВАНА И ОСМИВАНА

Удивително си приличат Христо Грозев и Лена Бориславова. И двамата се пръкват буквално от нищото и за отрицателно време се превръщат в централни публични персонажи. Единият се материализира сякаш от въздуха, представяйки ни се като „медиен магнат“, като някакъв български вариант на Гражданина Кейн. После изглежда този образ му омръзна и също толкова изненадващо се метаморфозира в „разследващ журналист“.

Някакъв Джулиан Асандж, обаче от „правилната страна на историята“ Само че както първата, така и втората му роля от километри лъхат на фалш и в автентичността на въпросното лице могат да вярват или много глупави или много цинични хора.

Другата героиня също беше инсталирана за отрицателно време в центъра на българската публичност и много бързо доказа, че няма никаква компетеност да изпълнява задачите, с които се захващаше. За краткия си престой на върха на държавата ни показа две неща – че може да „прави политика“, ползвайки Гугъл, и че дава калпави съвети на още по-калпавите си подчинени и началници.

Тези двамата със сигурност са ограничени интелектуално, но все пак са схванали главното, което може да те изстреля по върховете на една държава днес – пламенната русофобия. Може да си най-големият некадърник, но ревнеш ли срещу Русия, успешната кариера ти е гарантирана. Грозев и Бориславова не просто се изживяват така, те ползват и едни и същи лъжи. И двамата казаха, че знаят кой получавал пари, за да прокарва руско влияние у нас. Само че никакви конкретни имена не споменаха. Все пак не са чак толкова глупави и знаят, че ще бъдат осъдени, ако си позволят да излъжат чак толкова нагло.

И Грозев, и Бориславова обичат ролята на „невинно преследвани“, на жертви. Явно смятат, че това ще даде страшен тласък на крайно ординерното им съществувание. Единият смята, че Путин сън не го хваща от желание да го арестува и постоянно призовава цяла България да го пази от „Кремълския Волдемор“. Целокупният евроатлантически планктон пък скокна да брани „поруганата чест“ на другата героиня и да я пази от „грозните попълзновения на Слави“. В глупостта си нейните защитници стигнаха дотам, че да изградят образа на тази посредствена жена като нещо средно между Майка Тереза, Жана Д’Арк и Райна Княгиня в едно.

Доста абсурдно е от „поругана чест“ да се оплаква тъкмо личност, чийто морал поражда доста въпросителни. Доста въпросителни поражда и кариерното развитие на самата Лена. Благодарение на какви точно качества тази жена се издигна на такъв висок пост? Само за професионални умения ли става дума или и за някакви други способности, които нямам никакво намерение да обсъждам тук.

Грозев и Бориславова са един типаж – лица без качества, но силно амбициозни, способни на всичко, готови на всякаква мимикрия, за да си гарантират успех. Единствените, които са по-зле от тях, са едноклетъчните им защитници. А нахалната посредственост не трябва да бъде защитавана. Трябва да бъде разобличавана и осмивана.

Петър Волгин