Спирам колата и ги гледам с часове. Опустял пчелен кошер, порутен кирпичен зид, килнат асмалъкът от циментови колове, кладенец без ведро, скърцащ ветропоказател. Сиротната оскъдност на предишните поколения, които създадоха България.
Мисля, че в тоя минимализъм, в тази скромност, в това протохристянско смирение бе спасението на народа ни досега.
Нашият народ иде от бедността и е оцелял в нематериалното, развивайки се в духовното. Как ще е нататък, не знам. Задникът му натежа, затрътли се някак си по небългарски, загуби мъжеството си, тунингова жените си, все по трудно лети.
Недялко Славов
Реалист
10 months before
Хубаво написано, от сърце. Съсипаха народа тези отгоре, просто го разложиха с личния си пример.... Господ да ни помогне!
Коментирай