Най-силните и пленителни истории във всяка култура са тези за мъченичество. За човек, който е страдал или умрял за вярата. Това е основополагаща линия в Християнството, особено ранното. Водещо е и в Исляма с техните "шахиди" до ден днешен.
През 19-ти век новата либерална политическа идеология - европейският национализъм, превзема умовете на средната класа и буржоазията. Започват борбите за национално самоуправление на целия континент, "Пролетта на народите", Възраждането тук и на Балканите. И се раждат, естествено, първите мъченици и на тази нова "вяра". След тях други, и така постепенно всеки народ си изгражда пантеон от "национални герои".
На върха на нашия стои Васил Левски. Като човек, изучавал отблизо националните пантеони на много европейски народи ви казвам, че малко от тях имат фигура, която толкова безупречно да олицетворява прототипа на мъченик, светец, борец и апостол в едно. При повечето народи е някой дребен аристократ, генерал или писател. При нас е почти митична фигура: конспиратор, идеолог, воин, йеродякон, организатор, революционер, а накрая и мъченик, всичко в едно.
Малко народи могат да се похвалят с толкова завършен образ и безупречен символ в своя пантеон, и това го пиша не като някакъв дребен популизъм тип "българите какви сме уникални", а като плод на изследователски труд на тема "Европейският национализъм", който писах за дисертация.
Нямаме нужда от безброй изфабрикувани поводи за гордост и древно-извънземна псевдоистория, с които демагози засипват историята ни, когато в нея се открояват, и то на европейско ниво, такива личности, като Васил Иванов Кунчев.
Кристиан Щкварек
Гост
преди 2 месеца
Браво.
Коментирай