"НЕ АЗ СМУЩАВАМ ИЗРАИЛЯ..."

Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото. Наистина поучителна, но все пак отминала. Това не е вярно. Животът и делото на великия пророк имат не по-малко отношение и към нас сега, както и към нашето бъдеще…

Знаем, че св. Илия е бил взет жив на небето, за да се върне в най-страшните времена на човешката история и да бъде Предтеча на Второто Христово пришествие. Ами ако се върне днес? Ние толкова роптаем, че живеем във време на духовен упадък. Така копнеем да видим истински праведник, обещаваме да го послушаме... Но ако праведник наистина се яви?

Свети Илия живял във времето на цар Ахав. Интересна фигура е този Ахав. И за него е добре да си дадем сметка. Можем просто да кажем, че той бил нечестивец, който отстъпил от Живия Бог, вдигнал капище на гнусния идол Ваал и преследвал верните на Господа. Но можем да погледнем нещата и по друг начин и да кажем, че Ахав извършил „цивилизационен избор“. Избраният от Бога народ далеч не бил икономически най-развитият. Нито войската му била най-силна. Нито блестял с културно изящество. Вярата му нямала еквивалент в тогавашния свят. Ахав решил да промени нещата. Оженил се за езичничка. Променил вярата, която пречела на развитието, на бъдещето и така присъединил страната си към семейството на проспериращите народи.

Естествената логика на подобни действия е да ограничава „тесногръдието“, липсата на „политическа и културна перспектива“. Кой би посмял да се опълчи срещу подобен „цивилизационен избор“? Кой би казал, че Истината може да бъде притежавана и изповядвана единствено от някакъв си малоброен и беден народ, лишен от "нормални" взаимоотношения с целия свят? Кой би си навлякъл риска да бъде наречен фанатик? Направил го от всички само един – Господният пророк Илия. Той изповядал Истинския Бог и затворил с молитвите си небето, та да не падне и капка дъжд, докато царят не се покае. Настъпили страшна суша и глад, но царят не съжалил за политиката си. И когато след време пророкът сам му се явил, дори го попитал: "Ти ли си, който смущаваш Израиля?" (3 Цар. 18:17). И наистина, защо св. Илия постъпил така? Нима не му било мъчно за страдащите от сушата хора, макар и поклонили се на идоли? Нима не желаел спокойното им бъдеще?

Всъщност, великият пророк единствен желаел доброто. Защото добро има само в Бога и чрез Бога. В Истината. И без Истината няма нито добро, нито просперитет, нито спасение. Горчиво се лъжат онези, които в името на временни каузи подменят Подателя на всяко благо с Негови лъжливи копия. Били те близки или далечни от Оригинала. Защото всяко копие има единствената цел да подменя, т.е. да лъже. Никога временното не може да замени вечното. Никой не бива да жертва Бога заради земното си преуспяване. Ако се налага, трябва да жертва себе си. Като смела саможертва прозвучал и отговорът на св. Илия към царя: „Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци.“ (3 Цар. 18:18). Колко далеч е този глас от днешната ни представа за политическа (или църковна) коректност…

Подобна история има и при следващия цар – Охозия. Той се разболял и изпратил хора да попитат "божеството" Веелзевул дали ще се излекува. И ето го отново св. Илия, изпратен от Ангел Господен, пресреща пратениците и казва: „Нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество? Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш…“ (4 Цар. 1:3-4). Този глас изобличава и нас, които наричаме себе си „традиционно православни“, „традиционно вярващи“ в Бога, много сме духовни, а сме се затичали да се кланяме на “новата нормалност”, идваща от Запад или Босфора. Нима в България няма Бог?

И тъй, какво би станало, ако великият пророк Илия се върне на земята не „някога“, а утре? Ако се върне да свидетелства за Истината точно на нас? Празнувайки паметта му, сигурни ли сме, че тачим именно него, а не някой произволен, измислен от нас Илия? Защото ключът за почитта към светеца е истинската вяра в Бога, на Когото той е служел.

От сътворението, през времето на Ахав и Охозия, сега и до края има само един избор – между Бога и лукавите принципи на света. И всеки път, когато избираме света, св. Илия ни изобличава, независимо дали физически е сред нас или не. Изобличава ни и дори когато се опитваме да намерим „компромисния“ вариант на най-малкото общо кратно между света и Бога, както и на иудеите казал: „Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него“ (3 Цар. 18:21). И вътре в нас настъпва суша, много по-страшна от оная в Израил. Не защото св. Илия или някой друг спира благодатните капки на Светия Дух, а защото ние по собствена воля сме тръгнали след лъжливи Вааловци, зад които винаги е стоял бащата на лъжата, дяволът (наричан също Веелзевул).

Ще приемем ли проповедта на св. Илия за вярата в Истинския Бог или новото езичество ни е убедило, че всеки сам си избира бог? Бил той Света Троица или друга Несвета Троица или Буда, или Лъчезарна Пустота? Важна ли ни е Истината или е важно да сме в световните моди на политеистичните мазни задръжки? Или пък ще си позволим да си поиграем някъде по границата на лъжата... Пред очите на св. Илия, на св. Йоан Рилски... Ей тъй, за да ни помислят за задръстени!

Как ще наречем втория Предтеча на Христа, ако той сега застане пред нас: пророк или зилот? Ще го следваме или ще се надяваме на нов някой Ахав? Тези въпроси изискват конкретен отговор. И се боя, че той все по-ясно се дефинира в главите ни!

Е, кажете: има ли Бог в България? Ама не с философски отговори. Реално: действия, събития, истински поклонници, безкомпромисно следване... и т.н. И не ми казвайте, че подобни текстове само смущават вярващите. Защото не аз смущавам България, а...

отец Владимир Дойчев