Не си правиш големи подаръци, ако често избираш лесното.

Не си правиш големи подаръци, ако често избираш лесното.

Хиляди години мозъкът ни е бил програмиран да избягва усилието - да пести енергия, да ни пази от риск. Но днес тази програма е невидим капан - тя те спира, държи те на място, докато животът отвън се движи с нечовешка скорост. И освен това е супер конкурентен.

И все пак има нещо особено в момента, когато престъпиш този вътрешен праг. Когато влезеш в студения душ, когато излезеш да тичаш, когато седнеш да пишеш книга, дисертация или музика, когато застанеш пред аудитория, на международен конгрес, концерт или танцово шоу …

В този миг - крехък и важен - ти учиш нервната система на нещо изключително важно - аз правя трудни неща и съм ОК с усилието!

Мозъкът реагира на натоварването като мускул - дава ти по-широка карта на възможното, повече когнитивна скорост, повече адаптивност. И всяко „трудно нещо“ е сигнал към невронната мрежа да създава по-висока версия на теб.

Повторението изгражда невронни пътища. 

Пътищата оформят идентичност. Идентичността те превръща в уникален човек … в свят, където 80% от хората просто следват Copy-Paste живота на другите.

И в това озъбено време … ами … подари различие, любов, уникалност, доброта. Защото животът … ах, той е толкова кратък, колкото дъхът на луната върху прозореца.

Той е кратък около 4000 седмици. Толкова е горе долу цялото ни време … да ни има и да светим …

… 4000 седмици са приблизително 76 - 77 години.

Поне на този конгрес казаха така.

🙂

Но аз вярвам в друго - ако се грижиш за себе си, мислиш ясно, практикуваш внимателност и обичаш щедро … можем спокойно да си изкараме до 100. И то не като свещ, която догаря, а като прожектор, който никой не може да загаси.

🙂

Неделя Щонова