Не знам колко е страшно положението в Украйна, но у нас е много страшно! Ние също имаме язви, които не сме лекували и те няма да изчезнат от само себе си. Нашето общество е тежко обременено до невменяемост. И най-страшното е, че тези, които най-силно крещят колко сме ужасно ужасяващо невъзможно зависими от Русия, са най-зависимите от САЩ. При всяка световна ситуация, а такива ще има все повече и все по-трудни, ние изпадаме в амок за пълни глупости! Разберете, че в това няма нищо градивно, това издава тежки комплекси, които граничат с лудост. То вярно, че целият свят полудя, ама нашата лудост е фрапираща.
Желаещите да махнат националния празник от тази дата и да го сложат на друга дата искат да не си спомнят откъде са тръгнали. Хубаво. Аз нямам нищо против, да сменим датата. Все ще намерим събитие, което да приляга на сегашната политическа конюнктура и на 30-те процента цивилизовани.
Аз няма да предлагам исторически обусловени дати, защото намирам за недостойно да обсъждам защо няма друга дата за национален празник, ако говорим сериозно за живота на България. Но мога да предложа за национален празник дата, която е подходяща за нивото на колониално население. 21 ноември. Първото в историята на България и засега единствено посещение на американски президент у нас.
Смятам, че е подходящо, защото облекчава мъките да мислим кои сме и защо сме такива.
В живота има една случка, която се е случила наистина. Едно дете казало на майка си баща си в пристъп на ярост и усещане за несправедливост - Искам други родители!
Искаш, не искаш, родителите са едни!
И с държавите е същото.
Искаш, не искаш, така са се развили нещата, Русия е воювала за да освободи българите. Воювала е, не е провеждала операция!
Искаш, не искаш, това е факт и колкото и да срамуваш и да искаш да го изтриеш, това е невъзможно. Освен, че е болезнено. Всеки психолог ще каже колко сериозна диагноза е да не можеш да се приемеш и да се бориш със себе си.
Ние сега се борим със себе си!
Ние се борим от години, но сега особено тежко яростно. И защо? Защото искаме други родители, а това е невъзможно. Моля психолозите тук да разкажат какво се прави в случаите, когато не можеш да приемеш себе си!
Та, утре като иде Кирчо на Шипка, да усети народната любов, аз съм сигурна, че ще я чуе и усети, може да се премести датата, защо да не може.
То е същото като да си харесаш двама души и да им кажеш, вие сте ми родители и готово. В света на Уолт Дисни, в който е роден Мики Маус , може и да може, но в истинския живот такива реакции и настроения да болестни състояния.
Хайде стига глупости!
Пораснете вече!
Анастасия Гешева
