Необходимостта от здрав разум

Необходимостта от здрав разум

От известно време наблюдавам как публични личности, познати и приятели, които формират обществено мнение, започнаха да акумулират все повече информация, която започва да олеква като стойност. Забелязвам как желаното започва да се представя като последна истина и завършен факт. 

Това води до подобна като модел дезинформация, която акумулират казионните медии и обслужващия персонал на властта. Води до подвеждането на немалко хора. Драматичните, напудрени заглавия, създаването на илюзорно усещане за свръхинформираност, в моите очи, е признак за голямо желание и неотговарящи му възможности. 

Желанието за все повече популярност и публичност е опасно удоволствие, което се превръща в опиат. Акумулирането на интернет слава и последователи не е атестат за качество на продукцията(анализа). Дори обратното - предпоставка е за създаване на лош продукт, който не помага нито на държавата, нито на обществото. 

Затова е по-добре да се говори по-малко.

Политическите амбиции не са основание за смъкване на нивото. Точно обратното - бъдещата политическа класа трябва да зададе ниво и да създаде условия за промяна на обществената среда.

Някои мои изводи, които са контрапункт на лансирани тези.

1. Властта в България е външно създадена военновременна конструкция. Това означава, че при отсъствие на вътрешен взрив, тя ще продължи да съществува докато не се разреши глобалния конфликт. Съставните части на тази власт нямат никакво значение, важна е формата и изпълняването на задачите. Съставните части произлизат от едно и също общо цяло - настоящата политическа прослойка. 

Дори да има вътрешен взрив, който да предизвика протести или недоволство, това не е предпоставка за качествена дълбока промяна в настоящия момент. Властта има два източника - първият е външен, вторият е вътрешен. Твърде много пари има инвестирани отвън във вътрешните изпълнители - бизнесмени, техните кръгове и политическите им партньори. Премахването на политическия партньор не означава премахване на финансовия гръб. Подобна промяна е илюзия, мимикрия и води до замняна на едно лице с друго. 

Външният източник на властта в момента е константа, която се окопава в нашата територия по всяко едно ниво - административно, икономическо и военно. 

Промяната на вътрешния източник зависи от промяната на външния. Но все още не сме достигнали до тази точка, в която да се предоговарят сфери на влияние. 

2. Постоянно засичам заглавия и публикации как САЩ всеки момент ще се разпаднат като държава. Създаването на подобно очакване е вредно, защото е пропагандно. Има огромна разлика в желание и реалност.

Преди 4 години, когато никой в българското публично пространство дори не си помисляше да коментира вътрешните процеси на упадък в САЩ, аз заедно с "Изток-Запад" издадох книгата "Параметрите на постамериканския световен ред". В нея описвам подробно и успявам да предвидя почти всеки един процес, който в момента те преживяват и се задълбочава. Целта ми беше да покажа връзката между вътрешното състояние на една млада империя и как това се проектира в нейното външно поведение, което дава като резултат незрялост и историческо незнание как се направляват процесите. Ударното, мигновенно за историята израстване до хегемон и първа сила носи своята цена и тя е, че плода се оказва узрял преждевременно и следователно бързо загниващ. Те в момента преживяват своето време на катарзис, вътрешна криза по всяко едно ниво(социално, обществено, културно, икономическо и техния политически резултат), което необратимо доведе до създаване на условия за промяна на парадигмата в международните отношения. Резултатът от тази вътрешна криза може да бъде или разпад или пречистване и консолидация, цената за които е загубата на първото място.

Но нито една империя не си отива за година или две. Това са времеви параметри, които всеки гледа от неговата гледна точка на един човешки живот, за който една или две години са значително житейско време. Една империя не си отива бързо. Подценяването води до грешни изводи.

Изключително наивно, дори аматьорско, е да се предполага, че някоя от останалите велики сили иска унищожението на САЩ. Никой никого не иска да унищожава. Една от целите е преразпределение на контрола върху ресурсите и техните транзитни пътища. Това се случва чрез сфери на влияние и изграждане на буферни зони за сигурност. А дълбочината на противопоставянето е разлома на културите и цивилизациите. Разликата с историята е темпа на случване, на забързаното историческо време, което вече препуска в резултат на технологичните скокове и пика при разпространение на информация.

Изводът е - тези, които имате политически амбиции, избягвайте крайностите. Не подвеждайте с цел сензация, която да ви донесе повече последователи. 

България трябва да работи с всички. А те най-често помнят - както на Изток, така и на Запад. 

Има нужда от здрав разум, а не от сензации.

Станислав Бачев