Никога няма да прежалим Тодор Живков. Социализма прежалихме, но Тодор Живков – никога. Близък ни е някак си, понятен и ясен – и с хитрините си, и с каскета си. И най-вече – с великото си умение да остава на власт, да се спотаява, да хитрува, да мачка, да отстранява и да изхвърля, но да е на власт. Това много ни харесва, вдъхва ни доверие, ще ни се и на нас същото.
Никога няма да прежалим и Бойко Борисов. И той ни е близък и ясен, под кожата ни е влязъл. Обичаме му думите – прости и ясни. Изчервяваме се от тях, но от удоволствие, защото си мислим същото.
Беше само дванайсет години на върха – засега – не трийсет като Тодор Живков, но колко радост допринесе в сърцата на женския състав и колко пари в джобовете на приятели и съотборници.
Разпасаност и хъшлащина плюс черна джипка – това е триединството на новото време.
Останалото са глезотии.
Щом Тодор Живков и Бойко Борисов са на власт, на сърцата ни е спокойно. Ама социализъм, демокрация, диктатура и простащина – кой ти гледа тия подробности?
Важно е музиката да свири и скарата да пуши.
И ако може, Харвард да си наляга парцалите.
P.S. Написах тези горчивини, защото по цял ден и отвсякъде се леят заклинания, прокоби и присъди срещу новата власт, която буквално е на два месеца и половина. Като почнеш от Президента, минеш през Бойковата всеобемаща гвардия, та стигнеш до последния разбирач във фейсбук – всички критикуват, та ще се скъсат. И го правят, разбира се, все за доброто на народа и за хляба на народа.
Само ще вметна, че ако Правителството падне, ще се завърти такава вихрушка, при която никакви вдигнати юмруци, митинги и "Мутри вън!"няма да помогнат. И мандатите- включително повторните, ще бъдат внезапно скъсени, много скъсени.
Николай Милчев
