Според някои анализатори "Продължаваме промяната" проявила висока коалиционна култура, измисляйки такова решение за помощта за Украйна, което да задоволи непримиримите по въпроса БСП и ДБ.
Вярно е, че в резултат на формулировката, че ще предоставим военно-техническа помощ, т.е. няма да пращаме оръжия, а само ще извършваме ремонтни дейности, коалицията оцеля. Само че ПП много ще сбърка, ако реши, че подобен "маньовър", както се изразяваше другарят Тодор Живков, може да проработи и в други, значително по-сложни ситуации. Такъв ход можеи да се оказа печеливш по казуса "Украйна", но със сигурност ще бъде губещ при казуса "българското вето над Скопие".
Както сочат всички социологически проучвания, огромното мнозинство от българските граждани са срещу падането на ветото. Изследване на "Галъп", публикувано през април, показа, че през последните две години броят на хората, категорично нежелаещи ветото да пада, се е увеличил с десет пунтка и вече е близо 70%. Логично е тези хора да бъдат изключително гневни, ако това вето падне. И вече в този случай никакви витиевати формулировки, гарнирани обилно с евроатлантическа риторика, няма да спасят положението.
Вярно, премиерът Петков постоянно отрича, че е давал някакви обещания по темата на Брюксел и Вашингтон. Обаче, първо, той и за други неща категорично отричаше, пък те после се оказаха верни. И, второ, нашите македонски приятели не спират да говорят дори за някакви подготвени вече документи, които били пред подписване. От жизнерадостното им говорене по темата на нас ни става пределно ясно, че въпросните документи едва ли ще съдържат нещо добро за България. И още нещо важно има. Румен Радев онзи ден каза нещо, което ние отдавна си знаем, но съвсем друго е, когато официално го заявява президентът на републиката. Натискът върху България да свали ветото е огромен, каза той. Едва ли някой в България се съмнява в това. Почти всеки ден тук идват разни високопоставени брюкселски чиновници, които ни обясняват как трябвало да се подчиним на нареждането по темата.
Наистина наблюдаваме една абсурдна ситуация. Големите началници се държат с нас така, все едно ние сме кандидати за член на ЕС, а не РСМ. Скопие не изпълнява базисни условия за членство в този съюз, а претенциите са към нас. В крайна сметка, нещата на които държим, са повече от естествени. Искаме да се уважават правата на българите в РСМ, да се премахнат фалшификациите от учебниците им и да спрат да крадат историята ни. Извините, ама Гърция поиска съседите ни да си сменят името, за да ги пусне в НАТО. За по-голяма отстъпка от тази не мога да се сетя. В сравнение със смяната на името на държавата корекцията на няколко учебника със сигурност не представлява никакъв проблем. Обаче Скопие не иска да направи това. Защо? Ами защото смята, вероятно не без основание, че цялата работа ще бъде свършена от Брюксел, който ще окаже натиск върху България и ние ще клекнем. И може би са прави да мислят, че ще отстъпим пред този натиск, като гледам поведението на някои наши високопоставени политици.
А още по-абсурдното е, че се намират и българи, които са готови с радост да обслужат каузата на Скопие. Даже и разни организации взеха да създават напоследък. Интересното е, че сред тези лица почти няма историци и езиковеди. Но пък е силно присъствието на грантови анализатори. На хора, които осигуряват препитанието си основно с работа по проекти на чуждестранни НПО. Разбира се, срамна работа няма, но изглежда твърде странно да осигуряваш материалното си благополучие, работейки срещу интересите на родината си. Българският национален интерес изисква да защитаваме правата на сънародниците ни зад граница и да не допускаме фалшификации на историческата истина. А призивите да махнем ветото, пък после ще му мислим, са насочени именно срещу тези много важни задачи. Македонският политически елит сега се държи така, все едно от него зависи всичко, а ако направим глупостта да свалим ветото, с тези хора изобщо няма да може да се говори.
Силно се надявам, че онези партии в управляващата коалиция, които много искат падане на ветото, в крайна сметка да осъзнаят, че едно отстъпление пред претенциите на Скопие ще има тежки последици за собственото им политическо бъдещето. Номерът с Украйна просто няма как да мине с РСМ.
Коментар на Петър Волгин
БНР
