Бунтарки, или бъдещи робини са момичетата, привлечени от криминални „герои”?

Бунтарки, или бъдещи робини са момичетата, привлечени от криминални „герои”?

Феноменът на романтизиране на криминалното поведение и придаване на привлекателни черти като героизъм, благородство и бунт срещу системата на криминалната престъпност и нарушителите е все по-често срещан в съвременната култура.

От фолклорния Робин Худ и герои от телевизионни сериали, до реални престъпници като Тед Бънди, образът на харизматичния антигерой е станал симпатичен и привлекателен. Според проучвания от 2025 г. до 80% от момичетата симпатизират на злодеи. Те са особено уязвими от тази „естетика”. Традиционно криминалното поведение се свързва основно с мъжете, така че романтизирането на престъпността сред момичетата е оставал в периферията на научното внимание. Също така остава неясно какви личностни черти стоят в основата на тенденцията за романтизиране на криминалното поведение. Дали произтича от бунтарство и търсене на тръпка, или други психологически фактори стоят в основата му.

Психолози по света провеждат проучвания, за да установят връзката между романтизирането на престъпността, индивидуалните психологически характеристики и нивото на правна осведоменост, т.е. познаването на закона при младите жени. Резултатите са публикувани в редица издания по психология.

В проучването са участвали хиляди млади жени на възраст от 18 до 25 години. Те са помолени да попълнят три теста - въпросник, разработен специално за това проучване, за оценка на склонността към романтизиране на престъпното поведение. Въз основа на общия резултат от въпросника, всички участнички са разделени на три групи: тези с ниско, средно и високо ниво на романтизиране на престъпното поведение.

Основното заключение, което опровергава хипотезата на учените, беше, че момичетата с висока склонност към романтизиране не са екстровертни бунтарки, а интроверти и склонни към покорство. Изследователите регистрирали значително по-ниска екстровертност и по-висока интровертност при тях в сравнение с групата с ниска романтизация. Корелационният анализ потвърдил тази тенденция. Резултатът от романтизация бил отрицателно свързан с екстровертността и положително с интровертността.

Освен това, момичетата с висока романтизация имали повишена тревожност и намалена спонтанност в сравнение със средната група (която, обратно, имала най-висока спонтанност и най-ниска тревожност). Полученият профил – високи нива на интровертност и тревожност показва, че потапянето във въображаемия и реалния свят на криминалната естетика за тези момичета не е призив за действителен бунт, а начин за компенсиране на липсата им на ярки собствени емоционални преживявания и справяне с вътрешното напрежение. Умереният интерес към криминално съдържание сред момичетата със средна склонност към романтизация изглежда е възрастово нормален вариант, свързан с търсенето на нови преживявания и дори авантюри.

Друг важен резултат е, че не са открити съществени разлики в правната осведоменост между групите. Момичетата с висока романтизация не проявяват отличителни характеристики в рамките на това социално-правно явление, но познават законите и имат формално развита правна осведоменост, подобно на своите връстнички. Идеализираните представи за престъпниците съществуват за тях като отделен афективен и естетически слой, който не подкопава разбирането им за правните норми.

Хипотезите, свързващи романтизацията с агресивност, неспособност за адаптиране към промяна, или ниска правна осведоменост, не са потвърдени.

Въз основа на получените данни, изследователите предлагат пренасочване на превантивната работа с момичета, склонни към романтизиране на престъпността. Вместо забрани и назидания, фокусът да се постави върху развиване на емоционалната им устойчивост, критично мислене по отношение на медийно възхвалително съдържание и героизиране на престъптостта и създаване на алтернативни източници за ярки преживявания като спорт, творчество, или доброволчество.

Светослав Атаджанов