НОМИНАЦИИТЕ ЗА КМЕТОВЕ Е КАТО ТЕСТ НА ДЪНИНГ-КРЮГЕР

Като че ли се превърнахме в клинична лаборатория на двамата психолози, влезли в историята с Ефектът на Дънинг-Крюгер, обясняващ когнитивната склонност, при която неквалифицирани за нещо индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности и подценяване от тях на други, които може да са и много по-компетентни от тях в същата сфера.

Приписва се на мета-когнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си. От друга страна е показателно за абсолютното обезкървяване на политическите партии и тяхната кадрова безизходица. Разбира се, че това се дължи не на липсата на интелектуален потенциал, а обезсмислянето на морала в политиката.

Тука на помощ може да ни дойде Шопенхауер. В "Светът като воля и представа" той казва приблизително следното: "светът не е това, което е, а това, което си представяме, че. И ни трябва само воля да постигнем представата"... През последните тридесет години бе създадена партокрация, а характерното за нея е неистовото желание да създава не представи, а публичен образ за себе си.

Тази партокрация няма потенциал, защото тя се възпроизвежда в среда, където й се нарежда и нейната единствена задача е да се съобразява - така тя мултиплицира единствено желанието да се харесва, по възможност по-дълго. Тя създава своя образ чрез медийно присъствие. Появата на екрана, която създава една задължителна раболепна усмивка, селфита с тези, заради които са готови на всичко, стига то да не застрашава техния комфорт. Така тези, които могат да създават представи се заменят с тези, които се харесват.

За съжаление това е среда, в която размножаването върви отгоре надолу. През същото това време хора, които имат представи биват игнорирани - този, който създава представи не може да се харесва. Създаващите представи постепенно се чувстват унизени, защото не могат да бъдат забелязвани. Разбира се, Дънинг-Крюгер дават обяснение и на този феномен: "Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно или по-голямо, спрямо тяхното разбиране или познание." И ако ни се струва, че в политиката останаха само тези, то трябва да се сърдим на себе си. Защото не разпознахме хората с идеи. Защото ги лишихме от волята за постигане на представи...

   Христо Стоянов