Днес е важен ден и всеки един с отговорност към държавата ще се възползва от конституционното си право на глас.
И независимо от резултатите вярвам, че не една или друга партия, а цялата политическа система осъзнава чудовищната отговорност, с която е натоварена. И те — всички партии — са длъжни в следващите месеци да направят няколко неотложни неща:
На първо място, да направят всичко по силите си, за да можем като общество да преодолеем тежкия социален разлом, в който се намираме. Ние сме на ръба на колективната си лудост и това е опасно. Защото, ето така, преди време, едни обхванато от колективна лудост хора са започнали да изпъват ръка напред. Или в Камбоджа, където са избивали хората, носещи очила.
Всички тези събития не са се случили чак толкова отдавна и ние не трябва да забравяме, че именно социалните разломи са в основата на тези огромни нещастия;
Да спомогнат за възстановяването на медийната среда. Защото тя е непоносима. И е толкова непоносима, че кара хората да се обръщат към алтернативни източници и — търсейки потопената някъде истина — да вярват в какво ли не. Ангажимент на едно добро управление е незнаещите да станат знаещи, а не да си мислят, че са знаещи;
Политическите лидери не трябва да прехвърлят отношението си към една или друга партия към избирателите на същара тази партия. Независимо от различията в гледните точки, уважението към избора на другия задължително трябва да го има;
Ние се нуждаем от много ясен план и истинска стратегия за технологичното си развитие и за развитието на цялата ни икономика. Не можем да си позволим да бъдем евтини ишлемари и не знам кои по веригата подизпълнители;
Политическата система трябва да положи изключителни усилия, за да възвърне доверието в себе си. Защото когато в системата няма доверие, тя цялата се клати, не се клати само една или друга партия.
Както казваше човечето от “Минута е много”: “Няма време”.
Няма време да мислите до утре. Най-добре ще изразите мислите си за утре като гласувате днес. Няма време да тъпчем на едно място, няма как да задраскаме още една година и да я пишем “бегала”.
Към урните!
Мартин Димитров
