Абсолютно съм убеден, че е неотложно необходимо партиите в парламента да се обединят около главната задача:
изолиране на ГЕРБ от властта – решително и задълго;
разграждане на порочната прокорупционната машина на досегашната власт;
постепенна дегерберизация на политиката и обществения живот;
връщане на България към нормалността, към почтеността и културата на отношенията, към приличния и възпитан език, към даването на път на знаещите и можещите, към засилване на участието в управлението на младите хора, към изхвърляне на сметището на мачовското перчене, бабаитската разпасаност, безкрайното лъжене и мазане, опротивялата хвалипръцковщина, демонстратиното неуважение към компетентната, високо образованата, стратегиращата и отговорната личност.
Българската политика трябва да се откаже от това патологично Аз! Аз! Аз! Аз! На Човека първо лице, единствено число от последното десетилетие, и да се върне към единствено вярната, точната и правилната форма Ние! За да се развие така нареченета We Power – Силата Ние.
Пораженията, нанесени от и през последното десетилетие са толкова дълбоки и всеобхватни, че преодоляването на тяхното тежко наследство наистина трябва да бъде водещ, дори основен, даже главен приоритет пред новия парламент.
Казаното по-горе звучи прекалено наивно, но без да бъде направено то, ние ще продължим да затъваме в блатото на статуквото, в ориентализация на обществото ни, в безскрупулната властова алчност и в парадиращата с високомерието и самозабравянето си простотия, преминаваща в простащина.
Никога в България не е допхускан от властта такъв разпад на политическата нравственост и политиката ни се нуждае преди всичко и най-напред от морална революция. Всичко останало е следствие от тази революция, от това пречистване, от тази обществен катарзис.
Говоря за революция не защото трябва да има насилие и катаклизми, а за да очертая мащаба на задачата пред всички нас.
Останалото не е чак толкова сложно, не са чак толкова много и чак такива непостижими за ума неща в икономиката и финансите, в другите управленски сфери, които трябва да се направят в близките година и половина – две, за да се освести България.
При пропадане надолу има много траектории и те всички водят към дъното. При изкачване нагоре, алтернативните пътища не са много, но те могат да бъдат извървени само ако от раницата на нашата политика се изхвърли баластът на последното десетелетие. Иначе той ще ни дърпа като воденичен камък към дъното.
И накрая ще пречупи гръбнака на обществото ни и ще го сурне още по-надолу в пропастта
Николай Слатински .
