Само една линия е непроменлива - линията между добро и зло
Или казано накратко - въжделенията се ограничават с рай на земята
Разбира се, че са много повече. Практически са безброй - всяко качество, всеки признак може да се разглежда като разделителна линия между тези които го притежават и онези, които не го притежават.
Дискусията тръгна, когато казах:
“Има три разделителни линии:
1. Между вярващи и атеисти;
2. Между християни и иноверци;
3. Между православни и еретици”.
Забелязвате стесняването на обхвата, нали? Забелязвате го и си правите съответните изводи. Именно в стесняването и разширяването на обхвата се крие изкуството да си избереш подходяща разделителна линия в подходящия момент.
Дори с невъоръжено око се вижда, че не съм казал “разделителните линии са всичко три”, а “има три”. Няма ли? Обаче веднага ме поправиха:
“Разделителните линии са много повече от три. Къде са събирателните?”.
Като признавам, че изпитвам известно затруднение да си представя събирателна линия, освен може би под формата на шев, абсолютно се съгласявам, че разделителните са много повече. Моята парадигма може да се разшири и в двете посоки - в посока на общото: между хора и животни, между жива и нежива материя, между материя и енергия; и в посока на частното: между православни левскари и православни цесекари, между католици и протестанти, между консервативни протестанти и либерални протестанти и т. н.
Всички тези разделителни линии съдържат в себе си и обединителните. Ако първата ме разделя с всички атеисти, то същевременно ме обединява с всички вярващи. Вижте колко е демократично! Ако искаш да си разделен с някого, избираш си линия, която ви разделя. Ако искаш обаче да си обединен - избираш такава, която ви обединява. Левскарите и цесекарите се псуват, пеят си обидни песни, даже понякога се бият след мача, обаче викат заедно за националния отбор.
Да вземем отношението към Русия. Хората се делят на такива, които изпитват патологични чувства към нея, и такива, които не изпитват никакви или пък изпитват нормални чувства - нещо средно между любопитство и безразличие. Онези с патологичните чувства се делят на такива, които изпитват патологична любов (русофили), и такива, които изпитват патологична омраза (русофоби). И които са от страната на любовта са обединени от това, че са русофили, както съответно и онези от другата страна са обединени от това, че са русофоби. Ето ви ги и обединителните линии, които не са нищо по-различно от разделителни, погледнати по друг начин.
Битката при Виена на 12 септември 1683 г. е една от повратните точки в европейската история. Тя слага край на втория османски опит за превземане на Виена и поставя началото на продължителното изтласкване на Османската империя от Централна Европа. Кои участват от страна на християнския свят? Това са Свещената Римска империя под властта на Леополд I, Полско-литовска държава, водена лично от Ян III Собиески, Бавария, Саксония, Франкония, Швабия и други германски княжества. Извън тази битка всички християнски участници в нея са в сложни враждебни отношения помежду си, разкъсани от много разделителни линии. Но все пак са успели да разберат, че линията между християнския свят и исляма е по-важна. Жалко, че не го разбраха три века по-рано, когато падаха Търново и Константинопол. Но тогава вероятно линията между Изтока и Запада, прокарана от Великата схизма през 1054, им се е виждала по-важна.
Та така за разделителните линии. Мисля, че възможността за тяхното степенуване по важност е много добре показана в моята парадигма от три точки, но за някои хора (и то хора с претенции) изглежда се оказа трудно да я видят. Казаха, че третата разделителна линия - православни/еретици - е израз на талибанизъм. Те като се натъкнат на думата “православие” побесняват и стават неадекватни.
Що е то талибанизъм? Не съществува общоприета дефиниция. Всеки го използва както си иска, когато е решил да обижда (ето ви още една разделителни линия: такива, които обичат да обиждат, и такива, които не обичат; мен, например, Огнян Минчев ме нарече оберпрокурор на синода) - “талибанизъм” се използва от синоним на фанатизъм, до синоним на вандализъм, а в случая и като синоним на зилотизъм, което е нещо съвсем друго, но незапознатите го използват за фундаментализъм и краен идеологически радикализъм. Но във всички случаи “талибанизъм” е нещо ужасно и осъдително. В нашия случай аз се оказах талибан 1, защото съм дръзнал да кажа, че между православните и неправославните (еретиците) съществува видима разделителна линия.
Какво ужасно и осъдително има в това хората според догматичното съответствие на възгледите да се делят на православни и еретици? Та това деление е актуално още от IV век, когато хората са се препирали по тържищата за това дали Христос е “единосъщен” или “подобосъщен”! То не показва друго, освен различия при изповядването на основни за дадено учение положения. Така например арианите казват, че Христос не е Бог, което е ерес (αιρησις: избор) спрямо учението на Църквата и по-конкретно на тринитарния догмат; богомилите казват, че светът е сътворен от дявола, което вече е не само ерес но и сатанизъм.
Св. Иоан Дамаскин описва 100 ереси, но основните са: арианство, монтанизъм, гностицизъм, богомилство, докетизъм, иконоборство, икуменизъм, манихейство, несторианство, монофизитство, монотелитство, хилиазъм, теософия, филетизъм. Ако вземем например хилиазма, то веднага ще видим една разделителна линия, според която хората се делят на такива, за които Царството Божие е вечно, и такива, за които ще трае хиляда години. При иконоборството линията е още по-ярка.
Кои са днес линиите между православните и неправославните? Например тази между принципа на съборността и учението за върховенството на папата. Или пък тази между хората, които изповядват непорочното зачатие на Богородица, и хората за които това е абсурд. Или пък за това дали свещениците трябва да са женени или неженени, миряните да приемат ли и вино при причасти или само хляб и т. н. Това ли е талибанизъм?
Много по-важна е обаче една друга линия при християните. Тя разделя християните на такива, които искат един по-справедлив, приятен и весел свят, и такива, които искат Царството Божие и са изпълнени с недоверие към мира сего, защото знаят, че е даден във владение на сатаната и “цял лежи в зло”. Това е голямата разлика. И тогава е съвсем естествено за християнина, за когото най-важни са климатичните промени и социалната справедливост, това да няма войни и никой да не страда, да няма глад и бедност и прочее, онзи, за когото единствената цел е Царството Божие и тази цел си заслужава всички страдания в този мимолетен свят, да е фундаменталист, зилот, талибан и какво ли още не.
За него сигурно най-големият талибан е Христос, който казва “Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат., 4:17) и “Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убиват; и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име” (Мат., 24:9); и също “Не си събирайте съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги ядат, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”. (Мат., 6:19-21).
За съжаление, въжделенията на християните от първата група не стигат отвъд идеалната държава, съвършената социална справедливост, цивилизацията и прогреса. Или казано накратко - въжделенията се ограничават с рай на земята.
Как да си изберем разделителна линия? Те, линиите, си съществуват, така че въпросът е коя от тях да решим, че е важна, определяща за нас. Това зависи от мирогледа и предпочитанията на всекиго, пък и линиите не се избират за постоянно. Днес с някого можем да сме левскари рамо до рамо на стадиона, но утре да сме представители на конкурентни фирми в свирепа схватка за пазарен дял. Само една линия е непроменлива - линията между добро и зло.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
***
1. Иначе „талибан” означава „студент”.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
