ПЪТЯТ НА ПАРИТЕ

Елементарен начин за по-интелигентните и информираните да разберат кой политик и партия за какво се борят, е да проследят финансирането. Както отдавна казвам, с членски внос никоя партия не може да се издържа. Високият членски внос отблъсква хората от партията, а и трябва доста голям брой партийни членове, за да може да има достатъчно пари дори за елементарни нужди. Само сметнете колко струват общо наемите на нормално голям офис във всеки един от областните градове, а ако е за всички по-големи населени места, вече отиваме към сериозна сума само за наеми. Само парламентарно представените партии могат да получават безплатно общински или държавни офиси и то ако има такива в съответното населено място. След това за консумативи - принтери, компютри, поне един човек на четири часа работен ден да стои в офиса, ток, интернет и т.н. За предизборните кампании сметката нараства стотици пъти. И забележете, тук изобщо не включвам това, че дори за най-дребната новина и интервю на политик или партия в медиите се киха сериозна сума. Бях изумена като видях в треторазряден български град в регионалната телевизия как се поискаха пет хиляди лева за едно интервю по време на кампанията.

Субсидиите на парламентарно представените партии почти не могат да покрият тези нужди. А председателите и ръководството на партията, ако работят нещо друго, за да се издържат, няма да имат време за партийни дела. А длъжността задължава и съответно те трябва да поддържат стандарт на живот, да имат пари за представителни цели и т.н. При което резонно се стига до въпроса: КОЙ БАТЕ ДА ДАДЕ ПАРИ!? Почти няма партия от по-известните в България, която да не прибира пари от неизвестни спонсори. Наивните като ПП и ДБ си обявяват дарителите пред Сметна палата, но по-хитрите от варненско например, разхвърлят дребни дарения от членовете /понякога по-големи от заплатите им/, и останалото е под масата. Знае се, че няколко чужди фондации горещо и вероятно финансово подкрепят някои български партии и лидери. Знаем за "Ханс Зайдел", "Конрад Аденауер", говори се за "Америка за България" и други. Говори се дори за непряко спонсориране от страна на определени посолства. За пълнота на изложението ще посоча и големият български алтруист ДИлянчУ Пеевский, който, като добър бизнесмен подкрепя българската политика. Например се говори, че ИТН е изцяло финансиран негов проект, ама доказателства няма как да бъдат открити, освен косвени като резултат от действията на партията. Сега пък се говори, че спонсорира един опозиционер, защото, все пак, в политиката трябва да има удобни и контролирани противници. В политиката вложените пари често са добре инвестирани и се връщат двойно и тройно. 

Дребните шмекерии като укрит от Сметна палата членски внос ги правят не особено умните политици, тъй като това е нещо, което може да се докаже. От друга страна, ако има чадър над теб, въпреки доказателствата, никой няма да пита защо си лъгал. Но това са дребни суми. Някои партии прибират безотчетните пари на депутатите си, както бях посочила за Възраждане, това бяха по 45 000 лева на месец, които отиваха незнайно къде, отчет така и не беше представен с платежни документи и доказателства. Дори да приемем две-три дарения за по 10-15 000 лева, пак не излиза сметката. А учебник за деца по никакъв разумен начин не може да се включи в партийна дейност. 

Та да се върна на темата с финансирането. Знаете ли колко струва да ви показват по телевизията, освен ако не сте някаква гореща новина на деня? Нима мислите, че всички телевизии са едни алтруисти и няма договорка за плащания? Или пък договорките са в политически услуги и схеми. Помните как наложиха Кирил Петков, като го показваха постоянно по телевизиите. Напоследък гледам най-показваният политик е КК. Въпросът отново е: кому е изгодно и кой е поръчал музиката!

Всеки път, когато се появи нова партия или някой от политиците започнат да го показват много често, винаги си задавайте въпроса за пътя на парите и ще стигнете до истината. Безплатни неща няма, особено в политиката. Винаги някой плаща сметката. А ние плащаме сметката за липсата си на здрав разум.

Елена Гунчева-Гривова