Периодически в обществото идва един момент, в който лъжата и измамата стават непоносимо бреме. Простият инстинкт на живота се завръща и помита всичко по пътя си – социални експерименти, технологии за масово зомбирание, всякакви мракобеснически визии за човека и човечеството.
В такива моменти пукотът, с който рухва поредната гиганска конструкция на богоборците, се чува най-добре и ясно от Посочените писатели. Те са най-чувствителната мембрана за това трептене на човечеството откакто то съществува. И затова те винаги са незащитените свидетели на своето време, и затова винаги те остават в духовната вибрация на своя език и на своя народ, и затова винаги хората се стълпяват около книгите им така както са се стълпявали под високия балкон на Вазов
Недялко Славов
ийкух
2 months before
То най лошото в случая е че и писателите и те са отгледани и отхранени с грантове от Посолството. И те са лъжци от сой. Празни съдове, дето се напъват да пишат. Не познават Новия Завет на Господ Иисус Христос и не знаят и за себе си правия път на Бога, а тръгнали да пишат. И какво написаха? Нищо. Оня папагал с "време убежище" на зоб от Посолството, и награда му дадоха, а той завалията си помисли че е писател. Голяма трагедия.
Коментирай