Питбулка с „остри зъбки“ или проблем, който предстои?

Днес пресичах поляната пред блока, където постоянно тичат и си играят кучета. Към мен се засили дечко-питбул, който с огромен ентусиазъм се хвърли върху мен. Не бях с дрехи заради които да изпадна в паника, започнах да го галя, но малчото не спря - захапа якето, после захапа ръкава и започна да дърпа, посегнах пак да го погаля, но ме ухапа отново по ръката и то доста силно - направо заби зъби. 

Нямам проблем да се справя с малко куче, независимо от породата, но животното се държеше твърде превъзбудено. Когато ме ухапа по ръката втори път, му стиснах муцунката за момент и то много се изненада. 

- Ох, тя е съвсем бебе и си остри зъбките! Нищо не може да се направи! Извинявайте, че Ви ухапа. - каза стопанката.

- Засега нямам проблем със зъбките, но кучето не е бебе, вече достатъчно голяма, за да изпълнява команди и да може да спре и да не хапе. Съвсем, съвсем скоро ще ухапе много сериозно някого, защото вече е с много силна захапка, не си дава сметка, че хапе и след това ще се наложи да е постоянно с намордник. Ако не знаете как, обърнете се към специалист, ще Ви помогнат за обучението на кученцето.

- О, ама тя е бебенце, те така правят бебетата.

- Вижте, наистина обичам животните, обичам кучетата и с най-добро чувство Ви казвам, че кучето хапе сериозно и не разбира това. Ако сега не я научите да изпълнява команди и да не хапе, ще имате много сериозни проблеми само след два месеца. 

Жената хвана кучето, закачи каишка на нагръдника, щурата и вече доста силна питбулка започна да я влачи насам-натам. Несъмнено тя обича кученцето и е още по-сигурно, че кучето знае, че може да прави каквото си иска и никой не я кара нито да изпълнява задания, нито да спазва правила, нито да е с подчинено поведение. В обозримото бъдеще това куче ще ухапе лошо друго куче, после жената ще я държи само на повод, за да може да я изтегли навреме. А после не се знае дали ще има сили да се справя с нея. 

Замислих се колко ли животни стават бездомни, просто защото техните стопани не знаят как да се справят, не знаят колко голяма е отговорността и че всяко куче е с особеностите на породата си, а после и със собствен характер, който се влияе и от този на стопанина. 

Много се надявам някой от кучкарите да подскаже на жената, че кученцето й се нуждае от възпитание и тренинг, за да бъде другар, а не беда.

Лияна Панденлиева