ПО-ТЕЖКИ ЗЛОУПОТРЕБИ ОТ ФИНАНСОВИТЕ СА ТЕЗИ С ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ!

https://svobodnoslovo.eu/komentar/po-tezhki-zloupotrebi-ot-finansovite-sa-tezi-s-istoricheskata-pamet/121246 SvobodnoSlovo.eu
ПО-ТЕЖКИ ЗЛОУПОТРЕБИ ОТ ФИНАНСОВИТЕ СА ТЕЗИ С ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ!


В България никога не бързам. Още от летището оглеждам с любопитство промените. Чейндж бюрата, Будките за вестници и фирмите за коли под наем. Всичко ми беше интересно. Така погледът ми се спря на един плакат, видим отвсякъде. Някаква фондация „Приятели на Лувър“ призоваваше българските граждани да правят дарения за изложба на „Тракийските богатства“ в Париж.  Организиран бил Комитет за дарения. Събираха се средства за реставриране чрез специален сайт restavriramezaedno bg. Вноска от 5000 евра за бизнесмени желаещи в едно и също време да посетят изложбата и да срещнат френски колеги. Не беше трудно да разбера, че българите даваха. Даваха за изложбата, за престижа на България и вярваха, че инвестират в някакви хипотетични българо-френски отношения. 

След като видях по водещите български телевизии, френският посланик Гзавие дьо Кабан, да се хвали със събраните повече от 300 хиляди евра, ми замириса на измама. Публикувах няколко разобличителни статии, но никой не реагира. Достатъчно беше да се попита френският Барон дьо Кабан, как би реагирало френското общество, ако българският посланик в Париж поведе кампания за набиране на пари за представяне на „Мона Лиза“ в София?! 

Почувствах се като краставичар на който предлагат краставици. Освен това, Лувър ми е любимо място още от студентските години. Поне веднъж на 3 месеца се разхождам по етажите на най-посещавания музей в Света. 
Бяхме началото на март 2015 година, а изложбата започваше през април. На връщане в Париж позвънях в българското посолството. Никой не знаеше нищо. Може би са знаели, но по телефона отговориха, че не им е известно. Обадих се в Лувър и от пресцентъра на музея, не само ме уведомиха, но дори ми посочиха часът и датата на пресконференцията посветена на събитието.
Изложбата се помещаваше в един мрачен коридор, под стълбите водещи към крилото „Ришельо“. Коридорът явно беше приспособен за случая. На един единствен афиш заедно с бронза на „Севт III“ пишеше с черни букви „Епопея на тракийските крале“. В края на афиша, с бледи букви посетителят можеше да прочете, че тази археологическа находка е намерена в България.

Изненадата продължаваше със смразяваща картина на Петер Рубенс, фламандски художник от XVII век, изобразяваща разголени жени поднасящи отрязана глава на някакъв тракийски крал. В последствие разбрах, че изложените артефакти са не само от България, но и от самия Лувър. Коридора приспособен за изложбата на „Тракийските съкровища“ изобилстваше с древногръцки вази. Един от местните организатори представи същността и целта на изложбата пред струпалите се около него журналисти. Между тях разпознах няколко българки. Ще цитирам само част от словото посветено на откриването: Департамента на „Лувър“ е събрал гръцки и римски антики, които доказват творческата динамика в един обширен регион – Гърция, Тракия, Италия и Средиземно море. Историята се простира от IV век преди Христа до VI от новата ера.“ Питах се – къде е тук България и погледнах към „колежките“ от София. Те записваха старателно думите на представителя на музея. Тогава се обърнах към него така, че да ме чуят всички – Вие не спряхте да говорите за Гърция. Има ли тук представител на гръцкото посолство?! Въпросът ми остана без отговор. Разчитах на колежките дошли специално от София, да информират общественото мнение в родината, но те продължаха да си водят записки.

Изложбата бе открита и в родните средства за масова информация плъзнаха възторжени репортажи за изключителното културно събитие, към което са се втурнали с огромен интерес парижани. Доказателство за успеха бе българската делегация начело с Бойко Борисов, в компанията на Силви Вартан. Никой обаче не се озадачи, защо се публикува снимка от двора на „Лувър“, а не от коридора в който бе завряна изложбата.
Открих също, че България плаща на най-богатия музей в света, за да бъдат показани „Тракийските крале“ и че всички разноски за транспорт и осигуровки са за нейна сметка. Без каквато и да е трудност открих, че инициатор за реализирането на изложбата е българският министър на културата Вежди Рашидов. 

Какво търси баронът Гзавие дьо Кабан в тази скалъпена от Вежди инициатива, не намерих отговор. От друга страна един посланик няма право на участие в кампании за събиране на пари, каквато и да е целта на начинанието. Изложбата приключи с допълнителен скандал за пари. Хористите от хор „Йоан Кукузел“ пели в „Парижката Света Богородица“ се оплакаха за унизителните 35 евра, които получили като дневни, в един от най-скъпите градове - Париж. Въпреки, че концертът е бил с билети. 
Как може да се определи една изложба като успешна или не? Много лесно – като се сравни с друга. Няколко години преди „Веждирашидовата“ изложба се състоя друга, в също световноизвестен музей – „Jacquemart-André“, в Париж. Броят на експонатите беше поне 4 пъти по-голям, разположени на няколко етажа.  Самата изложба се казваше „Златото на Траките – Богатство на България“. Няколко пъти посетителите имаха възможност да присъстват на конференции посветени на българската история. Тогавашният министър на културата Стефан Данаилов изнесе впечатляващо слово на откриването й.

В преговорите водени с директора на Лувъра – Жан Клод Мартинец, Вежди Рашидов несъмнено се е сблъскал с „гръцкото лоби“. То е изключително мощно и е проникнало всички исторически катедри, институти и най-вече Академията на изкуствата. За гърците, където и да се намират те, всички следи от Траките са техни и ние сме им ги откраднали. Явно Вежди не се е съпротивлявал много и е „клекнал“ пред френските колеги, защитници на връзката траки-гърци-латинци.
Защо е постъпил различно от неговият предшественик Стефан Данаилов само можем да гадаем. Говори се упорито, че Рашидов се е надявал да постигне някакъв „бартер“ за представяне на негови творби в Лувър, срещу изложбата на „Тракийските съкровища“. Предположения, които само той може да потвърди или да опровергае. 

От френска страна, Министерство на Външните работи, вместо да поздрави Гзавие дьо Кабан, за положения труд в „областта на културата“, го премести тихо мълком в някакво посолство в Африка и повече никой нищо не чу за него. 
Фондациите, Комитета и сайта за набиране на помощи за изложбата в Лувър изчезнаха, без да публикуват задължителния според закона отчет или равносметка между приходи и разходи, преди да приключат съществуването си. Приходи от изложба винаги има, не само от дарения, защото има продажби. Билети, авторски права от снимки, каталози, книги, филми и др. Професор Божидар Димитров попита – Къде са парите? – отговор не получи. Министър Велислав Минеков публикува обширна статия във вестник „Банкер“ в която прави финансов разбор, в който личи несъответствието между събраните и изхарчени от държавата средства за авантюрата на „Тракийските съкровища“ в Париж. 

Финансовата злоупотреба с желанието на българското общество да бъде опознато от френското е престъпление. Много по-драматично от него е последствието от тази лошо обмислена и лошо реализирана

Божидар Чеков

1 Коментара

Кънчев Ники

преди 3 месеца

Мутрите - герберасти крадат при всяка възможност!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.