Почвам да си искам Бойчето обратно

Почвам да си искам Бойчето обратно.

Не ме разбирайте погрешно: просто от четвърт век насам всеки следващ правителствен шеф е още по-лош от предишния.

Костов беше хлъзгав, мазен, половинчат и тихичко отворен за престъпници, но очевидно беше хомо сапиенс и направо ставаше на фона на оня смахнат идиот Виденов. Но като взе пада Костов, аз бях много за царя.

После при Симеон ми дожаля за Костов, но беше късно. Като дойде Станишев, ми дожаля за Симеон. Още преди Бойчето да бе взел властта, вече ми беше жал за Станишев. Орешарски отчаяно се опитвах да го свалям, като на недостъпна хубавица съм му се молил да ми се свали, а после и за него жалих, кога Бойчето се върна.

Сега, при полуславието, което предстои, започвам да упражнявам носталгията си по Бойчето. Не че искам някого от предишните (то е като да искаш бившата си). Но настоящият - а още повече следващият - винаги се оказват източник на нова, неочаквана порция космически ужас, на нов и по-близък поглед към бездънната тъпота на населението, политиците и администрацията.

Всеки път като отворя новините и попадна на изказване на български премиер, все едно бездната поглежда със студено око право в смутеното ми сърце.

Манол Глишев